ЙОТОЛМАЧ — Силно Съкратено!

(шеговит тълковен и етимологичен речник поне на българския език)

ЙОТАТА - АТАТОЙ, 2019 - 2020

— — —

[ Резюме: Това е, както е казано в подзаглавието, шеговит тълковен cum етимологичен речник поне на българския език (а значи и на някои други интересни чужди думи по света, най-често в английския и руския), който, независимо от несериозния тон (за да бъде по-интересно четиво за всеки), е съвсем сериозен научен труд, просто направен популярен. Използувани са десетина чужди езика, най-вече древни (като латински, гръцки, санскрит, и прочее), и това се базира на един стар речник лично на автора, разработен под друг псевдоним, но още не публикуван (само в някакви преработени вариации на английски), който е резултат на поне 10 годишна изследователска (макар и аматьорска) работа. Наред с това са добавени и някои очевидни кудоши (за по-лесно “храносмилане”), цитират се няколко измислени автора, има кратки Предговор и Следговор, че и един Средговор (с една интересна за страната ни идея на автора), и в резултат на това този речник просто може да се чете ей така, последователно, като книга, което не може да се каже за нито един истински речник. Само дето на безплатните сайтове не смятам да публикувам приживе пълния текст, а само 10-15 процента, а специално на този сайт книгата и не може да се публикува изцяло поради големия обем (обаче тя трябва да се ползува като един файл, да се търси по него). ]

— — —

[ Идея за илюстрация на корицата, по принцип, нямам, понеже това е научна книга, макар и популярна и шеговита. Ако все пак в последствие стане възможно да се сложи някаква картинка в рамка, под заглавието и автора, то нека тя да бъде следната: показан е паметник с каменен фундамент, една скаличка с изравнена отгоре повърхност, където има стол и голяма маса, която е отрупана с много книги (някои може и разгърнати, други на купчини), на стола стои мъж, който пише нещо с паче перо в една голяма книга, но човека не се вижда защото това е поглед отгоре (и леко изотзад), само че на голото му теме пише, към челото “Jo”, зад него “ta”, и още по-назад, вече към тила, още едно “ta”. Би могло да се нарисува и едно гнездо с птиченца, някъде между книгите, но това не е задължително, както и самата илюстрация не е. ]

— — — — —

СЪДЪРЖАНИЕ (на цялата книга)

Предговор

Речника — Част Първа

Средговор

Речника — Част Втора

Следговор

Забележка: Тук цялата книга не може да се публикува поради големия обем, и затова има само силно съкратен вариант (към 10 %).

Целия Речник (само че съкратен)

— — — — —

ПРЕДГОВОР

Господа, длъжен съм да ви призная, че аз нямах никакви намерения да пиша този материал, мислех (и пак си мисля) като ми остане време да започна един голям български именник, но понеже и там и тук нещата се въртят около етимологии на разни думи, и около чуждици, и прочее, то ето че изведнъж в мен се пръкна идеята да направя един смешен български обяснителен речник. Е, то аз така и го започнах, но тъй като за умен човек смешното не винаги е това, което е смешно за простолюдието, то започнаха да се появяват и сериозни неща, което е разностилие, не е издържано някак. Но пък аз имам нужда от интелектуална разтуха (понеже друга си нямам, с 3 трамвайни билетчета и малко отгоре дневна пенсия човек трудно ще го удари на живот, нали?), та все пак реших да я карам по смешния път, но тук-таме да има и някои сериозни намеци, така че ако човек просто търси смехориите, то кажи-речи на всяка трета връзка ще ги намери, но пък ако още не е изкукуригал от нашето демократично общество (на загниващия капитализъм и прочее), да има някакъв стимул, за да си размърда акъла. Тоест, не искам да кажа, че ще говоря само сериозни неща, но ще ги намеквам, така че, ако читателите искат, да могат да потърсят нещо по Интернета и в разни етимологични речници, а пък това, което не могат да намерят, значи са мои домисли. Казано по друг начин, ако нещата са очевидни (поне за мен) то аз си правя кудоши и приканвам и читателите да се смеят с мен, но ако са по-завъртяни, то подхвърлям по някоя идейка, цитирам думи от разни, а в редица случаи и древни, езици, но без прекалени подробности (дори много от западните думи ще цитирам в един език или на български, а то и по памет, защото правописа зависи от езика и не дава нещо ново), така че работата ще бъде не толкова научна, етимоложка, колкото дилетантска, но затова пък интересна за всеки.

Сега, какво ще излезе от това още (в юли 2019-та) не знам, но се надявам да си уплътня моментите най-вече на пробуждане (или нощни бодърствувания) с нещо приятно. Остана да реша въпроса за дължината на речника, и реших, че няма начин той да е по-малко от 1,000 думи (аз кратки неща не пиша, а и това ще бъде нещо бая непълно, и ще даде възможност на някой друг да ме допълни и да ми отнеме славата), но и това май не стига, та се спрях на 3,000, с надеждата да станат поне 3,333 думи, което вече звучи приятно. Така, и формата ще бъде максимално проста: думата (или думите), и обяснението, само че за да бъдат думите индексирани то те ще започват със символите J_ (прим. J_Йотата), за да може да търсите по дадена дума, понеже когато езика на изложение е същия като цитираната дума ще попадате на много ненужни места, а пък когато има препратки то те ще са предшествани от =› (прим =› таратанци; а понякога съкращавано и само до І-та буква, ако думата току-що е била цитирана, прим =› т.), С други думи, формата на изложение ще е несериозна за една сериозна книга, но пък ще е съвсем сериозна за несериозна такава, нали така?

Е, аз ще пиша речника като таблица с две графи, за да мога да индексирам в азбучен ред по първата дума от думите, а пък после таблицата ще изчезне и ще останат просто малки абзаци. Обаче няма начин никъде да не съкратя по някоя дума, защото във всички речници така се процедира, така че тук не само езиците ще ги съкращавам (като: бъл., рус., нем., ит., фр., гр., евр. за еврейски, и проч, но и скр. за санскрит, авест. за авестински, който е древен перс.), а и някои често повтаряни думи (като: прим. или проч., древ. за древен, ст. за стар, разг. за разговорно, и мн. др.), даже най-великия етимолог, Etymoff, ще го пиша само като Ety, и членуваните съкратени думи ще пиша накрая не с точка, а с “\” (прим., извест\ Ety, или сп. авт\, и пр.; дори и когато някакво “то” не е баш член, както: как\, или кое\, кой\, и др.), сигурно ще има и много тирета за пропускане на букви, много точки за съкращаване, някои масово използувани думи ще бъдат писани само със съгласните им (прим.: зтв = затова, зщт = защото, зрд = заради, прд = поради, тгв = тогава, кдт = където, кгт = когато, дкт = докато, пнж = понеже, ндл = надали, тлк = толкова, впрк = въпреки), няколко поредни думи ще са дадени като една дума (тъйкт = тъй като , качли = като че ли , осва = освен това), даже много често ще има и съкращения с главна буква (като: Д = дума, Б = буква, Ср = сричка, К = корен, Е = език, В = връзка), но се надявам вие, все пак, да имате толкова “пипе”, та да можете да се сетите за какво става дума. А, с единични кавички по принцип ще означавам как думата се чете, но това за българския език не е съществено, защото при нас всичко се пише както се чете, Ами това е, господа, започвам, и като свърша ще ви кажа.

07. 2019

— — — — —

РЕЧНИКА — ЧАСТ ПЪРВА

== Latin ==

J_album-graecum, J_изпражнение

———

Е, тук =› І-во касторка, зщт това е ~но древно “лекар-во”, прилаг-о при възпал-я и инфек-и на гърло\ (а аз предпол-м и като общо укреп-що, зрд калция, как\ ще разб-те), кое\ се съст-ло от — моля за извин-е — стрити кучешки какашки (те не могат да се нарекат изпраж-ия, пнж обикн. са бели, не със цвят на приятно изпеч-о кюфте, как\ се предпол-а при наша\ Д, ако не знаете, де), плюс мед и вода! Та такива ми ти работи с някои лекар-ва.

— — — — —

J_anima, J_animal, J_анимация

———

Анимал\ е нещо, кое\ има анима или душа, а пък тя е 1о анемично (=› анемия) нещо, кое\, обаче, влезе ли в някое тяло и започва да го кара да мърда.

— — — — —

J_Bann, J_Banner, J_bandera, J_Bahn

———

Сега, І-во =› камбана, зщт и думкане\ си има своя смис. и Bann на нем. е власт, плен, обаяние, а пък Banner е флаг, знаме, кое\ на исп. е bandera (или bandiera на ит.), и т.н. (=› банда). Обаче пък Bahn е път и може би думкаме по него (с крака), как\ при друма.

— — — — —

J_bene, J_беневреци, J_Бенедикт, J_бенефис, J_beato, J_бон, J_бонбон, J_а-, J_бен

———

Bene на ит. тр. да е добре изв-о, пнж е ~но и на фр, и оттам е бона, как\ и бонбона, все като хуб. работи (във фр\ има и 1о бонè, за кое\ не е ясно кое му е хубаво\, но сигурно стари\ баби ги харес-т). Оттам има мн. произв-ни, като бенефис (благотв. предст.), б-циант (благодетел), Бенедикт е няк-во благосл-о (от бога) име, само beato на ит. зн блажèн, и проч. Даже и 1и шопски беневреци тр. да са оттам, като готини гащи (bene нещо да си завре човек крака\). (Дето се вика, може и бензина да се е позавър-л около този К, зщт е хуб. нещо.) Интер-н тук е ?а: оти хора\ са избрали този К, какво му е хуб-то на 1о ... блеене? Е, това си е чисто гадаене, зщт ако се знае какво зн. дад. Д, то тя може някак-си да се обясни, на защо се нарича точно така, а не иначе, е мн. трудно да се разбере (пнж има мн. вар-ти). Обаче изв-ия Бети казва, че №а тук е, че това е ІІ-та Б (на комай всички азбуки), и І-та е израз на несъгл-е, човек си отваря уста\ да възрази, зтв най-често Ди на а- са отриц-е и за Зап\, а и за древ-те народи. Та, зн., щом не е а-нещо-си, то бе-нещо-си вече тр. да зн. добре. И да му се начудиш на човека, но това звучи убедит-но! Обаче, ето че младока Таши пред-жи още по-добро реш-ие, той се сети за ст. евр-о\ бен, кое\ на ар. е бин, (а също\ е и ибн — =› и., кдт има пикантни мом-ти). Та това бен зн. син, а сина (=› с.) е гол. работа, най-гол-то щастие на родит-те си (дори да се окаже дете-идиотче, ха-ха).

— — — — —

J_bina, J_bicycle, J_бинокъл, J_бинарен, J_бивак, J_вила, J_vilage, J_бивол, J_bivouac, J_bigot, J_бином, J_био-, J_biped

———

Ст. еврей-а\ bina като 2ка лежи в основа\ на сума\ Ди, прим.: bicycle, бинокъл, бинарен, бигамия, биметал, и ама мн. други. Но да не забрав-е това, че “б” е сродно с “в” (ала загубени\ гърци — поне в това отнош-е — никога нямат и 2е\ букви в азбука\ си, или 1а\ или друга\), така че тук автом-но идва и бивака (като поне 2а забуч-и кòла за палатка), вила\, коя\ е лат. и я има по цел\ свят, т.е. анг-о\ vilage (със съща\ идея за палатки — или, иначе, наколни жилища, пръчки за да закачат котлето над огъня или агне\ за чеверме), бивола (прд 2а\ му рога) и бизона, бивака (това се вижда поне от фр-ия bivouac-бивак), навярно анг-ия (и лат.) bigot, като престор. набожен (кланя се на 2 бога), матем-ия бином (2-член — а пък мъже\ имат само 1о-члени, за жалост), и др., като не забрав-е и био\, зщт вс. живо се двои. Ах, да, как\ и бипед /biped зн. (сп. Таши) отявлен (в смис. на двоен) педераст.

— — — — —

J_blame, J_бламирам, J_балама, J_лама, J_blama

———

На анг. blame зн. пориц-м, но идея\ е че на някого четем “конско”, учим го на нещо (на кое\ той не ще да го учим), демек бламираме-лъжем, баламос-ме го, вземаме го за балама. Да, ама цел\ № бил в това, че ние се пишем за големи ... лàми, в тибетс-я смисъл, кдт lama, или по-скоро blama, значело учител. Обаче Йота\ не е такъв човек (дето ще вземе да ви балам-ва, само мъничко тук-таме, кдт това се разбира).

— — — — —

J_boss, J_бонза, J_банзай, J_Bassa, J_пашà

———

Боса е човек, кой\ много се надува, и ~на идея има и в др. сродни Ди, като бонза, кое\ ориг-но зн. будист. свещ-ник, после се сещам за япон-о\ банзай като “да живее” (бум-, бом-, бам-, нещо такова), после идва ст. нем-о\ Bassa, кое\ се дава за източ-к на боса, но те считат че това е изкрив-о от тур\ пашà, кдт се чува няк-во пуфтене, но надув-е пак има.

— — — — —

J_cazzo, J_cazza

———

І-то зн. оная мъжка работа на ит-ски, и тъйкт тази Д няма нищо общо с др. ~ни зап-ни Ди (penis, prick, Schwanz, и пр.) то Таши доста време се чуди откъде ли е дошла тя при тях, но аз, Йота\, след леко почес-не по глава\ (е, не помня коя точно) му казах да сравни с ІІ-а Д, коя\ зн ... мистрия! Демек тези хорица имат в глави\ си същи\ идеи за забърс-не как\ и ние, само че те му викат замазване.

— — — — —

J_chap, J_chiappa, J_гепя

———

Хъм, анг\ chap-приятел може да прави В с тяхн\ chip-парче, и с разни отчуп-и неща, но също и с най-гол-о\ “парче” в чов-ко\ тяло, ... задника, пнж в ит\ chiappa (‘киаппа’) зн. точно това, и това е идея\ на наше\ гепя! (Е, но =› и ягода.)

— — — — —

J_cognosco, J_gnosis, J_гном, J_гносеология, J_знание, J_know

———

Лат-о\ знание започва с “гн”, как\ се вижда от cognosco, кое\ е от гр-о\ гносис, кдт е и гнома, зщт той не е само джудже а дух на знание\, нещо такова. Тук има мн. Ди, като гносеология, агностицизъм, и др., дкт при нас пък е на “зн”, като: знам, знание, знаток-познавач, и прочее. При анг-те пък начало\ става на “кн”, като know и пр., дкт при нем-те К\ е друг (wiss-). Възм-на е, обаче, и вар-ция на “мн”, за кое\ =› мънкам.

— — — — —

J_desert, J_dessert, J_deserve, J_десерт, J_dissertation

———

Тук копая малко около стран-та В desert - dessert в анг-ия, коя\ уж не същ-ва, но може и да има няк-ви асоц-ии в глави\ на хора\. І-то зн. пуст, самотен, и може да е нещо разл-но от sert (какво\ и да значи то), но може да е и от deserve като заслуж-м, пнж зн. още и заслуга (в мн.ч.), а пустина\ не е нещо заслуж-що уваж-ие. ІІ-то пък е сладкиш, десерт, а след това съм сложим и дисерт-я\-dissertation, като няк-ъв вид заслуга, или “десерт” за човека. Да, ама това са бая завър-ни обясн-ия, дкт чрез идея\ за сух\ сладкиш (=› курабия) всич. може да се свърже, зщт в пуст-та е сухо и горещо, заслуги\ може да са добре опечена работа, как и десерта, как\ и дис-ция\. Не е ли така?

— — — — —

J_digit, J_score

———

І-то е цифра на анг., но всъщ-т пръст на лат., т.е древни\ хора са смятали на пръсти\ на ръце\ си. Оттам фр-зи\ още броят с 20-ки (прим. 80 е quatre-vings или 4 * 20), кое\ при анг-ни\ става на score. А пък ако още не сте разб-ли защо пръсти\ ни извед-ж станаха 20, то седнете удобно на земя\, прим. по тур., и пребр-те и тези на крака\ ви.

— — — — —

J_Eber, J_boar, J_aper, J_Иберия, J_тапир

———

Хм, този Eber е нем., не е като рус\ ёбер (=› го), и зн. глиган, boar на анг., aper на лат., но знае ли човек, а? Искам да кажа, че глигана има нещо стър-що отпред и Йота\ е срещал в нем\ израза stinkender Eber в бая презрит-на упот-ба на, меко казано, нахал-к. Как\ и да е, от epur, ebur и др. ~ни идвало име\ Иберия, кдт сега е Исп-я, а има и 1 тапир, кой\ не е точно също\, но май изгл-да доста тъпо. А =› и абат.

— — — — —

J_elephant, J_elf, J_eleven, J_Elfenbein, J_Шехерезада, J_Алпи, J_Alptraum, J_albern, J_слон

———

Elephant-а е интер. Д, зщт за нас той качли ни вика ... ела и ме фани, а? Та той е Elefant на нем., elephantus на лат. (и гр.), но тук №\ е в Ср\ елеф- /елф- коя\ зн. нещо възвиш-о (=› елит), и ни води и до изв-я elf-дух, кой\ е нем. (Elf /-e) и анг. и може да е от 2а\ рода, а и до число\ 11, elf или eleven; плюс това нем-те нарич. сл-ва\ кост Elfenbein, кое\ ще рече букв-о краче на фея! Да, ама осва 2е\ бивни на слона са 2е 1ци, кои\ човек може да намери и в забел-но\ число 1001, кое\ на всич-то отгоре се дели точно на 7, 11, и 13 (това и матем-ци\ не го знаят наизуст), кое\ само по себе си е инт-сно. 1001 ни води до Шехерезада, коя\ също успя с нещо да привл-е вним-то на Йота\, с това че при нея най-забел-но\ нещо бил ... края на Д\, това -зада — и не се смейте, пнж тя имала 1а сестра, Диназада, така че хубави\ задници тр. да са им били в рода! А, а пък елфи\ били дошли в нем\ от ... Алпи\-Alps, от няк-во старо Alp, от кое\ днес е ост-ла Д\ Alptraum като кошмар, но имало и 1о джюдже Abberich, кое\ на фр. ставало Oberon, и от него била нем-а\ Д albern като странен, чудн-т. Ех, а пък наша\ Д слон била (сп. етим-зи\) такава, зщт това жив-но обичало да се ... прислон-а към някое дърво за да си почива, кое\, дори и да е възм-но, изгл-да наглас-о, дкт верс-та за слон - силён ни се вижда по-прав-под-на.

— — — — —

J_er, J_erectus, J_Ehe, J_Ehre, J_ihr, J_Ин, J_in

———

Тук също говорим за култ-ия нем. подход към света (ако не броим случ-те, кгт от мн. култура превър-т и стават фаш-ти). Er е местоим-то “той”, и то хем е нещо изправ-о, erectus на лат. (и нека не обясн-м какво е изправ-то при мъжа), хем е сродно с Ehe-брак, Ehre-чест, ihr-нейн или Ваш, и изоб. ехей-работи! Е, наред с култ-та си те са и реалисти, и не могат да избягат от древния Ин като духа на жена\, и прд това за тях in е не само предлог, а и ... оконч-е, и то за всички същ-ни от ж.р., образ-ни от такива за мъж., прим.: Lehrer - Lehrerin, Arbeiter - Arbeiterin, Student - Studentin, и други. Ако не ви е ясно защо, то да ви кажа: зщт в такова същ-ство може да се влезе, das ist es!

— — — — —

J_Etymoff = Ety

———

Той е най-голем\ етимолог на наше\ време, характ-ращ се с проникнов-ст на изследв-ята, дръзновен полет на въображ-то, изключ-на оригин-ст на мислене\, широки позн-ия из 10-на и › Еи, богат жизн. опит, и всеотдай-ст към избрана\ научна област. Ако можеше да бъде като него авт\ щеше да бъде неимов-но щастлив, но като не може е поне 1н от І-те му послед-ли. Господ здраве да му дава, и дълъг живот (дори и на оня свят).

— — — — —

J_Frau, J_Fräulein, J_Freyia, J_Freude, J_Freund, J_friend, J_frei, J_free, J_Афродита

———

Този път да погл-м как нем-те, като 1 култ-ен народ (ако изкл-м моменти\ кгт превър-т и почват да считат всич. други народи за по-долни и от хлебарки, прим. казано), гледат на жена\. Ами, с 1а Д, мн. хубаво, за тях жена\ е богиня, нито ›, нито ‹, зщт за Frau се дава произ-д от няк-ва сканд. богиня Freyia, но и без нея е ясно, че около този К са своб-та и прият-во\. Да поясним: Fräulein (‘фройлайн’) е младо маце (още не познало оная груба мъж. ... мистрия, поне сп. итал-ци\), Freude (‘фройде’) е радост, Freund (‘фройнд’) е приятел (friend на анг.), frei е също\ като free или своб-ен, а това звучене идва някъде от ст. гр-а\ Афродита (се чини на Йота\ — освен ако при нея не се допусне, че гърди\ ù са ... изхврък-ли бая напред, кое\ е със съща\ идея). Но =› и Missis, she, cazzo.

— — — — —

J_Frühling, J_spring, J_Sommer, J_summer, J_Herbst, J_Erbe, J_Ernte, J_autumnos, J_autumn, J_таман, J_Winter

———

Това е прод-ние на В\ на сезон, пролет, и пр., така че =› І-во тях. Тук акцен-ме по-скоро на тевт. Ди, като почнем с нем-о\ Frühling за пролет, кдт früh зн. рано, а пък на анг. тя е spring кое\ зн. още и скок, пружина, и зтв амер-ци\ наричат есен\ още и fall. Лято\ за нем-те е Sommer = анг\ summer, кдт се вижда тяхно\ “зузене” (през лято\, не през зима\, като при нас). После идва есен\-Herbst на нем., коя\ прави мн. хуб. В с тяхно\ Erbe като наслед-во, т.е. като най добр\ сезон (но и Ernte-жетва е също добра В), как\ е и в лат\, кдт autumnos е есен, откдт е и анг-о\ autumn, но това е просто възкл-ие\ “о, таман”! Да добав. още, че този тур. таман прави В с рус\ туман-мъгла в смис. на много (неща), или тьма (прим. “народу тьма” зн. мн. хора), но за това има др. В. А през зима\ там непрек-то духат ветрове, и зтв тя е Winter на нем. и wind на анг.

— — — — —

J_fuck, J_ficken, J_futuo, J_фуга, J_фукам, J_sycamore, J_сиктир, J_сикана, J_шикания, J_явор, J_чвор

———

Тази Д, как\ всич. знаете, е онази дей-ст, коя\ на бълг. се прев-да като чукане (така че =› чук). Осн-но\ знач-е, обаче, е за нещо като фукам, откдт е и фуга\, и качли по-пров-но би било да се каже: да ти го наФукам. Как\ и да е, на нем. Д\ е ficken (и die Ficke е остар-а Д за ... джоб), а на лат. е futuo, кое\ зн. натор-м и оплож-м, как\ анг-о\ fertilize. Но тук може да има и вар-тет със “с”, как\ библей-а\ сикамора-sycamore като смокиня (така че =› фиг), коя\ тр. да е бая fickingly засук-а, и оттам можем да стиг-м и до тур-я сиктир, кое\ е безобид-то “върви по дяволи\”, но ако намесим майка\-ana, то тгв сикана вече е груба псувня, но тя е доняк. изв-на и на Зап., като шикания-ковар-во. Е да, де, но тази сикамора (не кикимора, но комай нещо ~но), се прев-да на бълг. като явор, кое\ не е баш смокиня, но май е бая чепато дърво (т.е. явор - чвор, в смис. на възлес. дърво), и сега си спом-те стих-то на Яворов (кой\, ако не греша, тъкмо зрд него бива наречен така, иначе фамил-та му била Крачолов) за 1 Явор и 1а Калина (кои\ си били преплели вейки\ така, как\ приживе били искали да си преп-тат крака\, кхъ-кхъ).

— — — — —

J_gift, J_Mitgift, J_Троянски-кон

———

Това е интер-на В, забел-на още от Ety, м-у нем\ Gift-отрова и анг\ gift-дар, кое\ са Ди със съвсем разл-но знач-е, но В\ е сиг-на пнж в нем\ има Mitgift като зестра (а mit зн. със). Сп. този велик етим-лог тук №а тр. да е в това, че подар-те може да са няк-ви подлъг-щи маневри, измама, как\, прим., Троян-я кон, като клас-ки пример! И това дейст-но е така, така се ловят диви животни, така се лъжат хора\ с реклами и безпол-ни неща (кои\ някой, все пак, плаща), а послед-то йотово прозр-е е, че в днешно време Gift № 1 (в нем\ смис.) е ... усмивка\, с коя\ те посрещ. във вс. магазин (за да те излъжат да купиш нещо). Така че: пазете се от Троянски коне!

— — — — —

J_girl, J_гърло, J_Göre, J_gurgulio, J_гаргара, J_göl, J_ голос

———

И тук всичко тр. да е ясно, “гърла”\, е просто една дупка, гърло, макар че етим-чно тя идва от нем-я, кдт и днес Göre зн. кресливо, шумно дете (най-често момиче). Да но нем-те използ-т тази Д рядко, за няк-во просто селянче, а не за всяко момиче, още › за своя\ любима, така че тук идея\ е по-друга, дупка\ не е баш уста\, а =› и she. Остан-те Ди са за справка, че К\ е добре изв-ен, кдт gurgulio на лат. е гърлен\ шум, а тур-я göl ни е познат, как\ и гласа-голос.

— — — — —

J_goy, J_гоя, J_kosher

———

Тук става Д за това, че добре изв-та (поне на Зап.) евр. Д goy, коя\ те изпол-т за всеки не-евреин, ще рече (макар че те никога няма да призн-т това) просто 1о угоено прасе, или говедо, но жив-но! Гоене\ е древ. Д и за да е изв-на при слав-те, значи от някъде е дошла, така че Йота\ не лъже, а тук дори и майтап не си прави. И да ви кажа какво още аз не харес-м при тези самоз-ни хора, че те са съгл-ни, а и пропов-т това, да се убива хуб-то, kosher животно, за да се изяде (като пиле, риба, агне), но не и грозно\ (като прасе\). За мен това е пример за абсол-на первер-я! Така че, в опред-на степен, те сами\ са си виновни за това, че са гонени от всяк-е вече 3 хил-летия.

— — — — —

J_Gypsy, J_гипс, J_gypsum, J_Jeep, J_Египет

———

Все се чудех с какво да свържа зап-те цигани, Gypsy, и се оказва, че хич не е зле да почна със ... гипса. В смис., че това е мн. бързо втвърд-щ се матер-л (почти като оная работа на мъжа, а?), и е още от лат-и времена gypsum, а пък дори само Б\ “дж” е много “джива” (=› джигер); плюс това тук е изв-ия Jeep-джип. Е, офиц-но Gypsy се изв-да от Египет, но това е наглас-о, №а е в любима\ за тях Б.

— — — — —

J_kalo, J_кал, J_Кали, J_калимера, J_калофер, J_калугер, J_калай, J_калейдоскоп, J_калявам, J_khalif, J_калория, J_Kalfaktor

———

Тези неща са свър. (сп. авт\) с идея\, че kalo\-кало (това е ст.-гр. Д) е нещо адски хубаво, зщт Кали е богиня, но на смърт\, на подз-то цар-во, а е налице и идея\ за кал\, коя\, ами зависи, може да е хубава (за раст-я\), а може и да е лоша (за нас)! Зтв тъкмо кал на рус. зн. ... изпраж-ия! Ако ви е смешна В\ м-у бъл\ и рус\ кал то смейте се (още › “калолечение” на рус., ако решите да използ-те тази Д, коя\ за тях не същ-вува), ако ли не, съжал-м, че не ви разсмях. Но да прод-жа: калимера на гр. зн. добра среща, после идва билка\ и града Калофер, калугер\ (добър човек, набожен), калая (готин метал щом служи за кал-дис-не), кал-доскопа, калявам (се), халиф\-khalif, калория\, но в също\ време Kalfaktor на нем. зн. общ. работник.

— — — — —

J_lord, J_lady, J_люди, J_Leute, J_lo, J_leader, J_Luder, J_lout, J_луд, J_lues

———

Тук няма да вник-м мн., но само ще укажа, че избр-ни\ Ди просто тр. да са свърз-и, зщт имат ~ен смис., незав-ом от филос-тва-я\ на анг-и\ етим-зи, че lord-а давал хляба, и нещо анал-но за lady-то, пнж и нем-и\ Leute-хора зн. също\ като рус-и\ люде. Тук ле- /лю- зн. нещо визвиш-о, как\ при лидера-leader, или как\ при анг-о\ lo (and behold), т.е. ето, виж (но =› и conte). Все пак, за контр-ст, =› ... лайно. Пнж смис\ често се обръща (осн-но диал-ко вижд.), и така напр. Luder на нем. е мош-ик, lout на анг. е грубиян, тук е и наш\ слав. луд, а че и лат-о\ lues като сифилис.

— — — — —

J_man, J_manus, J_mano, J_domani

———

Че man /Mann (нем.) /manus (лат.) е мъж, а пък mano е ръка би тр-ло да знаят всички, с очев-на\ идея, че мъжа-човек е преди всичко негова\ ръка. Това кое\ може да се добави е, че manus е и скр-а Д, и там имало 1 бог Manu като пра-родител на хора\; още, че ръка\ е от ж.р. зщт е мн. хубава и сръчна, и това е така не само при нас, също и в нем\ (die Hand), и в ит\ (la mano — кое\ е особ-о показ-лно, зщт оконч-е -o е за м.р., а член la е за ж.); също domani зн. утре в ит\, зщт дкт ... махнеш с ръка и то ще дойде (а mag- maj- е древ. К); е, да не задълб-ме.

— — — — —

J_Missis, J_mistake, J_Mispel, J_she, J_her, J_Hass, J_sie, J_See, J_зея

———

Тук Йота\ иска да обясни на някои булки какво държат в глави\ си уж култ-ни\ анг-ни. Зщт тр. да е › от очев-но, че техни\ Miss и Missis, зн-ат нещо сбърк-о (mistake е грешка) или пропус-то (to miss), и такова нещо се вижда и в нем-о\ Mispel като мушмула! Това изоб. не е уваж-е, ами ачик-ачик disrespect (какво\ и да казват етим-зи\ по ?а). Но не е само това, дори в тяхно\ местоим-ие she (‘ши’) се чува съвсем ясно презрит-но съск-е, как\ във her (‘хъ’) пък има неприк-то закан-не (нейна\ мама, тъй да се каже — Hass на нем. е омраза), пнж то няма нищо общо със she, нали, дкт he – his са свър-ни! Сега, те може да се оправд-т с немци\, кдт има sie за “тя”, но там е друго, там това значи и “те”, и е и учтива форма, и може да има няк-ви Ви с дупка\-море (See), оттам и наше\ зея (в крайна сметка жена\ вади нещо от дупка\ си, това не е лъжа), но то може да зн. и че жена\ е видна фигура (зщт sehen е виждам). Изоб. при Йота\ грешка няма, но =› и girl за по-гол. убедит-ст.

— — — — —

J_pomme, J_помпа, J_pomarium, J_помидор, J_померанец, J_pommade, J_помада

———

Д\ pomme е фр., и значи, ами, просто нещо напомп-о, надуто, прим-но: картоф, ябълка, домат, абе какво\ щете (квалиф-ра се с добав. на друга Д, прим. pomme frites са пърж. не ябълки а картофи), и то, естес-но, е лат-о, кдт pomarium е плодна градина. Това е така, и оттам на рус. помидор е домат, померанец е горчив порт-л, а помада\-pommade е няк-в крем, кой\ се предпол-а, че е от яб-ки, ама за рус-ци\ помада е червило!

— — — — —

J_quatrocento

———

Привеж-ме тази ит. Д за да видите колко бамбашка са поняк. ит-ци\, пнж като разбивка тя означ-а ІV век, но се разбира ... 15-ти, кое\ е нашумял термин за ист-ска старина; това е зщт тук те правят 2 грешки (в 1а Д), кдт І-та е, че изпус-т цели 1000 години (като ги подраз-т), а ІІ-та е че броят векове\ как\ те започ-т (14хх), а не като всички остан-и.

— — — — —

J_radix, J_Radieschen, J_редиска, J_радикал, J_root

———

Зап\ корен (но =› и к.) е radix (лат.), оттам е нем-о\ Radieschen-репичка (коя\ Д е приета дослов. в рус\, редиска), тук са и радикали\-radical, анг\ корен-root, и др. Доколко\ това, все пак е раз-но от корена, то авт\ счита, че тук №а е в това, че корени\ се забиват надолу като радиус (но =› р.).

— — — — —

J_sen-, J_san-, J_sanctus, J_сеньор, J_Senate, J_Sir, J_monsieur, J_Sarah, J_Сирия, J_senile, J_sano, J_осанка, J_hosanna, J_сари, J_сахиб, J_сан

———

Лат-те Ки sen- или san- като нещо свято са очев-и и мн- древ., но да дадем все пак някои Ди. Прим.: лат. sanctus-светец (но =› saint), исп\ сеньор, лат\ Senate, изв-но\ обръщ-е Sir (оттам и surname) и monsieur-мосю, после библ-ко\ име Sarah-Сара, страна\ Сирия-Syria и Асирия, нав-но анг-о\ senile кое\ зн. изкуфял от старост (зн. прекал-о стар), лат-о\ sano-здрав (sound на анг.), откдт е погов-та “Anima sana in corpore sano” (или “Здрав дух в здраво тяло”), наша\ осанка, евр-а\ осанна-hosanna (слава), после инд-о\ сари, сахиб, и др., яп-о\ сан като учтиво обръщ-е към жена, и респ-но наш\ църк. сан, и т.н.

— — — — —

J_shampoo, J_Schlamm, J_Scham, J_срам, J_сране

———

Шампоан\ (шампунь на рус.) е 1 вид пяна или тиня, кал, кой\ идвал от скр-а, но сродни Ди има и при нас и при нем-те. Прим.: Schlamm на нем. е кал, Scham на нем. = анг-о\ shame = бъл\ срам, и само да спом-м (зщт има и др. В) наше\ ... сране, кое\ е естес-но да ни накара да се заср-им.

— — — — —

J_symbol

———

Тази Д е най-добре да се разбие на sym- като от също\ семе (=› семе) + bol-голям (=› бол, кдт има бая интер-ни и неочак-ни неща), с идея\ за 1но\ в много\.

— — — — —

J_teacher, J_тичам, J_coach, J_кучер, J_Zeichen, J_token, J_тайкуондо, J_tachaiti

———

Тук излагам 1а хипотеза на Бети, коя\ той не успява да докаже етим-но, но ~ни асоц-ии в глави\ на хората не могат съвсем да се изклю-т. Става Д за това, че анг-я teacher-учител, е човек кой\ учи студ-те основно да ... тичат! Защо? Ами, такава е била трад-ия\ още от Др. Гър., кгт в техни\ у-ща са се учели І-во на бойни изк-ва, и после на мал. матем-ка и ритор-ка; после анг-я coach, кой\ е кочияш (фр. cocher и нем. Kutscher, оттам рус. кучер), е за тях треньор на спорт-ти. Осва офиц-но за teacher\ се дават тевт. taikus, taik-jan, като уча, показ-м, кое\ дава днеш-я нем. Zeichen = анг\ token като знак, но това показ-не е няк-во ... тикане, бутане (с ръка или нещо др.), и спок-но може да се прилага и към животни, а и ни напомня изт\ ... тайкуондо (tae-kuon-do), кое\ спок-но може да значи как да го направиш (в смис. на анг\ do), и кое\ също е спорт. Плюс това за тичане\ се казва че то е ст.-слав. и общо слав., и се дава скр-о takti /takati и авест. tachaiti все като бягам (като авес-та Д е одрала кожа\ на наше\ тичам). Така че това е обуч-е на няк-ъв ритам със уж знаци, но те може да са и просто жестове, побут-ния, а пък бягане\ е клас-ки\ спорт (кой\ и Йота\ прилага на стари години, веднъж седмично, преди къпане, и на 70 год. прави над 2,000 подскока в коридора).

— — — — —

J_theta, J_Titte, J_цица, J_тётя, J_титан, J_сталактит, J_три (образ), J_титла, J_title, J_цитирам, J_Цицерон, J_cicerone

———

Гръц\ theta-тета или тита, освен че като картинка е нещо пъхнато в уста\ — в случая Е —, символ-ра и това, кое\ се прави с Е\ и уста\, т.е. сукане\! В този смис. от гърци\ е дошло и нем-о\ Titte = анг-о\ tit = наша\ цица, разб. се (че нав-но и руска\ тётя-леля — т.е. дете\ я познава по “титки\”). И кгт някое бебе сучи твърде дълго то става накрая цял ... титан; по същ\ начин с мн. капане се образ-т и сталак-ти\ и -мити\, дето се срещат с тях. Така, а пък карт-ка\ на цифра\ 3 (=› пак три) трябва да означ. (зщт няма друго обясн., кое\ да свърз. 2 полукръга с 3йка\) жен. гръд (и тук Ety е съгл-н с мен)! Ах, да, ама и ... титла\-title е тук, зщт човек гледа да я докопа като “титка” и след това цял живот сучи от нея (помис-те сами), а и титул\-title (на анг. е съща\ Д, но може би този път с образа на няк-ва щрък-ла нагоре цица), и цитир-то също е доене на няк-ва цица. А че и още нещо, имало е 1 ... Цицерон (и ха каже\, че той не почва с цица\), кой\ бил предвод-л, а водача пак стърчи като цица напред, и пнж ит-ци\ от някое време са взели да четат вс. Би “c” като ‘ч’ (е, ако не трябва да е ‘к’), то тук е и ит-о\ cicerone (‘чичероне’) като водач, гид.

— — — — —

J_union, J_onion, J_люспя

———

Хъм, тези 2 Ди очев-но са свърз., чрез идея\ за люспа\ или отлюсп-не\, и това е още древ. виж-не, пнж в лат\ unio зн.: гол. бисер, сорт лук, 1ство, брачен съюз (кой\ лесно се разтрог.), така че тук вс. е ясно (но =› унитаз).

— — — — —

J_vacca, J_mucca, J_виме, J_джвакам, J_вакуум, J_вакантен

———

Тук ще почнем с това, че за ит-ци\ има 2 вида крави, vacca и mucca, кдт І-та я има и в исп-ия, и тя просто има ... виме, дкт ІІ е тази коя\ вика му-у, и като така е дойна крава (зщт тя зтв вика му-у, за да дойде някой да я издои, мъчи се жена\, пардон, крава\). Дотук всичко е ясно, нали? Остава да изясним ?а с виме\. Ами то е дето вика вака-вака, или пък джвака, т.е. като го стиснеш и нещо излиза от него, как\ при ... вакуума, кой\ е лат., при вакан-я\, и прочее, има въздух, духа вятър, такива ми ти работи. Но това е осн-на\ харак-стика на жени\ за Зап\, за кое\ =› wife.

— — — — —

J_vario, J_въртя, J_variable, J_вариетет, J_vertex, J_vert, J_verdure, J_verite, J_вяра, J_проверка, J_вересия, J_алъш-вериш

———

Var- или ver- за лат-ци\ зн. няк-во връткане, като vario, variable-промен-ва, вариетет, vertex-връх, vertigo-шемет, и др., като при това дава и нови нюанси, като фр-о\ vert като ... зелен (verdure на анг.), че и вяра\-verite, и проверка\ при нас, коя\ се прави за да имаме вяра на този човек или нещо. А за да не си мислите, че това е само зап. виждане, да прив-м и тур-а\ вересия (нещо на вяра, кредит), и алъш-вериш\ (търг-ия).

— — — — —

J_video, J_вид, J_виждам, J_visage, J_witness, J_визирам, J_везир

———

Тук няма нищо сложно, но все пак да изброим няк-ко Ди, като: video, вид, виждам, visage-физ-номия (фр.), witness-свид-л (анг.), визирам, кое\ е точно нем-о\ wisieren, ар-ия везир, и др.

— — — — —

J_vier, J_viel, J_mehr

———

Господа, в тази В няма нищо смешно, това е направо трагично, така че лейте едри сълзи за глупаво\ човеч-во като цяло, и за някои народи в частност. Та тук става Д за това, че рус-ци\ все още казват, прим.: 1 человек, 2 ч-века, 3 и 4 ч-века, но 5, 6, и т.н ч-ловек, потом 21 ч-век, 22, 23, 24 ч-века, а 25 и › (до 30) ч-век, и т.н., и ако ги попитате защо правят така няма да могат да ви обяснят свястно, дкт идея\ е, че за тях числа\ до 4 включ. са малки, а от 5 нагоре пораст-т! Да, ама ако отидете при немци\ (и ако сте наблюд-лни като неповтор-я ви авт.), то може да забел-те, че те имат Ди\ vier и viel, кдт І-то зн. 4, а ІІ-то зн. много (и посл-то е явно неправ-на Д, зщт сравнит-та степен е mehr, а после meisten — кое\ е лог-но, там е море\-mare). Т.е. горки\ немчуря, как\ и руски\ селян-ри в своя\ маса, са броели често на пръсти, и пнж човек има 5 такива, то е ест-вено до 4 да брои точно, а кое\ е › да го отбелязва с палеца (като по-дебел пръст) за нещо много, 1н вид безкр-ст! Те, раз-ра се, няма да ви признаят това, но то стои в подсъз-ие\ им. И ~н смешен — поне за авт\ — рудимент може да намерите на score.

— — — — —

J_vita, J_vite, J_витален, J_виться

———

Тук всичко е свърз. с виене и въртене, зщт vita в ит-я е живот, но и талия, кръст (демек нещо свито), а vite е лоза, но и винт, така че витал-та се състои в това да успееш да се завиеш /завреш някъде, как\ в рус-о\ виться, и оттам витиеватый (засукан, сложен).

— — — — —

J_Wesen, J_wasan, J_вязать, J_възел, J_wissen, J_weiss, J_висина, J_высь, J_вися, J_висок, J_vicinity, J_vittis, J_visti, J_авестински

———

Wesen в нем-я зн. същ-во, идея, маниер, и др., но идея\ е за нещо усук-о (а =› и връв), като дърво\ вяз, прим., кое\ е нещо като смокиня\ или sycamore на анг. (шибано дърво, с 1а Д), или като рус-то вязать-плета, или наш\ възел. После идва нем-то wissen като зная (кое\ е дало анг-о\ wisdom-мъдрост), кое\ в 1во лице е weiss, кое\ зн. също и бял (светъл, блес-щ), а пък почти бяло е небе\, висини\, кои\ на рус. са высь. Тук, м-у друго\, се вижда, че кгт нещо се издига мн. нагоре то, хъм, провисва, т.е. виси, кое\ може да се види и при рус\ вùсок като слепоочие (кдт косата провис.), как\ и в анг-о\ vicinity-близост (кое\ е лат., тъйкт в ит\ vicina е съседка)! А ако вървим по-назад във време\ ще стиг-м до скр-о\ vittis и авест-то visti като знание, а и до самия авест-ки Е (кдт техни\ свещ-ни книги се нарич-и авести). Това visti явно свети толк. силно, че чак се вижда, за кое\ =› video.

— — — — —

J_wife, J_woman, J_femina, J_femme, J_Weib, J_Wabe, J_weich, J_wahinee, J_wymie, J_виме

———

Тъйкт вече всич. знаят от горе на долу (или обр-но\) анг., то да поясним техни\ wife-съпруга и woman-жена, кои\ са и лат-и (femina) и фр. (femme). Само че хайде да оставим мастити\ етим-зи, зщт те нищо не знаят и само привеж-т няк-ви стари wifmon и др. ~ни, дкт Бети дава само нем-а\ Weib, като жена, и я напасва с тяхно\ Wabe като пчелна пита, т.е. няк-ва родилна кутийка, кое\ е най-безобид-то обясн-е. По-обидно вече е да напом-м за нем-о\ weich, като мек, кое\ е няк-во ... вайкане (ах, тези жени!), и да добавим открита\ от Таши Д wahinee от Хаит-те о-ви също за жена (щото той, младежа, къде ли само не е чукал). А още по-обидно е да стиг-м до наше\ виме (но =› пак в.), кое\ е wymie и на полски. А сега =› и Frau.

— — — — —

И т.н. ...

— — — — —

СРЕДГОВОР

Тази глава е съвсем сериозна и няма нищо общо с този речник, тя може да бъде само Приложение към него, но аз реших да я сложа в средата, с надеждата по този начин да привлека вниманието на читателите към засегнатата тема, която е изключително важна за целия свят, и в същото време е едно народо-полезно дело за българите, но аз нямам нито капитали, нито полезни контакти, за да привлека вниманието на нужните инстанции; дори и да можех по някакъв начин да стигна до съответните научни среди, то те не биха ми обърнали внимание, тъй като аз просто не съм специалист в тази област (която и да е тя), аз съм външно тяло, на тях не им плащат за да се занимават и с това (виж, ако някой им плати, т.е. ако се намери финансиране, то тогава може би, но не и така по тяхно желание).

Самата тема ме заинтересува преди 10-тина години, под основния ми псевдоним, и аз имам публикувана популярна, но и научна, статия по въпроса (всъщност няколко материала), но тя не е на български, и плюс това измина доста време и една нова редакция, възможно накратко и популярно, би била уместна. Заглавието, което поставям тук е:

И т.н. ...

— — — — —

РЕЧНИКА — ЧАСТ ВТОРА

И т.н. ...

== Ч ==

J_чадър, J_шатра, J_chateaux, J_cottage, J_зонтик

———

Чадър\ е вид ... шатра, кое\ е азиат. Д, но е минала тук-там на Зап., пнж има фр. chateaux-замък и анг\ cottage-вила (колиба); във вс. случ. чадър\ не е слав., пнж на рус. е зонтик (за да се пазят с него най-вече от нем-о\ Sonne-Слънце).

— — — — —

J_чакъл, J_чакал, J_jackal, J_чак, J_чакам, J_чекия, J_чердак, J_черга, J_чешма, J_чифлик, J_чок, J_chunk, J_чифт, J_чатал, J_чардаш, J_chat, J_shake, J_shock, J_check, J_chuck, J_шататься

———

Тук просто ще избр-м някои изт. (тур.-ар.) Ди, кои\ се въртят около чал\, но значат нещо, кое\ е рез-т от чукане, трош-е, стърч-е и др. ~ни. Прим.: çakil-чакъл, çakal-чакал (jackal на анг.), наше\ чак и чакам (нещо да настъпи, да се пукне или строши, зора\ да речем; в рус\ това го няма, там ожидают-жаждают; плюс това може чакала точно това и да прави, да чака лъва да свърши с лапане\, та и той да се вреди), çaki-чекия, çardak-чердак, черга, чешма, чифлик, чок (голям, нещо като анг\ chunk; оттам чок селям като добра среща, но всъщ-ст гол-а бл-словия, дал Бог добро — или как\ някой зевзек би могъл да каже: дал Бог бедро), чифт, чатал, и др., плюс унг\ szardas-чардаш, анг-и\ chat, shake, shock, check, chuck, рус-о\ шататься, и др. Цел\ № е, че изт-и\ народи `умрат за звука ‘ч’ или ‘дж’, дкт лат-ци\ само цъкат с Е, кое\ е бая бедно, но така им се пада (и на сума\ зап. народи), след като са тръгн-и по ума на гър-те с тяхна\ силно огран-на във фонет-но отнош-е азбука.

— — — — —

J_чалга, J_çalgici, J_кълча, J_Galgen, J_кълка, J_Калкута

———

Може ли да преск-м чалга\ /-джия\ (çalgici) в този невер-тен речник? Не, разб-ра се, но пак ще стиг-м до невер-ни изводи, зщт тя от 1а стр. се свърз. с ... кълчене\ (тур. kalça) чрез обръщ-е на Би\ (а =› и чалма) , а от др. стр. има произв-ни на Зап., при нем-о\ Galgen (= анг\ gallows) като ... бесило! Осва кълчене\ е движ-е на кълки\ (кои\ са тур.), и такива “кълки” Таши откри в Дал. Изт., в гр. ... Калкута (нареч. точно Kolkata на инд., и тя се намира тъкмо м-у “кълки\” на Бенг-я залив!

— — — — —

J_чалма, J_шлем, J_Schal, J_çalmak, J_чалъм

———

Чалма, е тур. (çalma), но тя е вид шлем (Helm на нем.) или шал (Schal на нем.), и идва от тур.-перс\ çalmak като удрям или пъхам (така че =› чалга); в смис., че тук не се пъха а се обвива нещо (пъхнато вътре), но това е обр-но\ дейст-е, така че К\ може да е същ\. Да де, но щом ?а е в няк-во пъхане, то тук е и чалъм\ (точно как\ се пее в онази град. песен, че: като го турна и шурна).

— — — — —

J_чар, J_charme, J_charisma, J_шар, J_Schar, J_шарен, J_шарада, J_цяр, J_character, J_характер, J_харизвам, J_карман, J_karman, J_karașik, J_crumena, J_karma, J_hayir, J_кармин, J_красив, J_красный, J_sharman

———

Това е важен клъстер и разпр-нен по цел\ свят. Имаме, прим-но: наш чар, фр. charme като също\, анг-а\ charisma-привлек-ст (точно ст.-гр. harisma), рус. шар като кълбо (кое\, изгл-да се предпол. мн. хуб., зщт се върти, а и от след-щи\ Ди), нем. също Schar като свита, тълпа, кое\ се обясн-а с привл-не\ на Д\ шарен (кой\ е и красив, тъкмо зщт е раз-обр-н), а има и рус. шарады-гатанки (като нещо интер-но, завърт-о), наш\ цяр, разб. се (кой\ е çare на тур.), знака-character (ст.-гр. haraktэr, кое\ за нас е и харак-р на човек, т.е. не само знак, а нещо изряз-о, =› графика), още тяхно harizoo като наше\ (но не и рус.) харизвам, давам нещо за нищо (нав-но прд няк-в чар в друт\, във вс. случ. това е нещо бл-родно, харизма-чно), рус. карман-джоб, кой\ е тур., кдт има karman-korman или karașik нато нещо измес-о, лат. crumena като торба за пари, лат. carmen като стих, песен, сага, и пр. (нещо хубаво и пъстро), още тур. karma като смесен, разл-н, и скр. karma като буд-ки принц., че вс. хора са смес-а от добро и лошо, от разл-ни хар-тер-ки, после тур. hayir-хаир (печалба, кяр, бл-съст-е), цвета кармин (фр. charmine) или кармазъ на тур., кой\ е просто красив или красный-червен (зщт това е цвета на кръв\, коя\ опред-я карма\ — а не зщт комун-ти\ са го харес-и, т.е. те са го харес-и просто зщт е красив, ала да се втълпи това в глави със СДС-ски мант-тет е невъз-но), и мн. др., но да зав-м със скр.sharman като бл-словен.

— — — — —

J_ченгел, J_change, J_cambiare, J_Schenkel, J_gamba, J_камби, J_камбуз, J_кюмбе, J_schenken, J_Geschenk, J_Schinken

———

И тур\ çengel-ченгел на нещо ще ни научи, ако го подхв-м как\ тр., пнж на анг. той става на change-сменям, кое\ все пак звучи ~но, но също\ нещо на ит. е cambiare, и човек бая трудно ще усети прилика между ‘ченг-’ и ‘камб-’, кдт няма нито 1а обща Б! (Но какво да правиш, гр. влиян., аз не напраз. не ги харес-м тези хора, окьопа-ли са цел\ зап. свят, зщт са обърк. лат-ци\, а после и вс. роман. Еи, кои\ са се опитали да избягат някак-си от огран-та фонет-а и ненуж-та слож-ст на лат\ Е, а и всич. остан. европ. народи, кои\ са искали да се оттър-т от лошо\ нем., фр., и анг. влия-е, кое\ е лошо, тъй като тези народи са се мъчили да се отърват от лат-о\ вл-ние по техен, ала неподх-щ начин.) Как\ и да е, ченгел\ ни води до нем-я Schenkel като бедро, кълка, рамо на пергел (кое\ се чупи), а също\ бедро (или по-точно крачен мускул) на ит. е gamba (и viola da gamba е виол-чело), и от там можем да стиг-м дори до наши\ ... камби чушки, кои\ са надути (като gamba), а може би и до камбуз\ на кораби\ (кухня, от нидер-ки, но тя сиг-но е нещо надуто, или пък се има предвид няк-ва надута печка, като тур-о\ кюмбе, в нея). А да добавим и 1а интер-на подроб-т в нем\, кдт наред със Schenkel\ идва и тяхно\ schenken като ... подар-м (респ-но Geschenk е подарък), т.е. отчуп-не на 1а (пил-ка) кълка, нещо от сорта; и не само това, ами и Schinken-шунка\ е със съща\ идея!

— — — — —

J_череша, J_cherry, J_ceresia, J_Kern, J_cero, J_ceresin, J_керосин, J_керацуда, J_cereal, J_зърно, J_Церера, J_череп, J_cerebral, J_церемония, J_zer-, J_Cicero, J_керамика, J_cream

———

Черешки\ са зрънца, ако не знаете, то Йота\ да ви каже. Те са cherry на анг. и ceresia = ceresea на лат., кдт зрънца\ са няк-ви “керн”-чета (Kern на нем. зн. ядро, ядка, семка). Тези част-ки могат да се получ. от търкане, поне сп. лат-ци\, кдт cero /-are зн. търкам, и на такива зрън. става поняк-а и восъка, или поне този планин\, нареч. ceresin, от кой\ е дошъл и авиац-я бензин на рус., т.е. керосин\. В тази В ние копаем на корен, така че =› к., а тук ще прод-жим със: гр. вино и грозде керацуда, анг-о\ (лат.) cereal като зърн-и храни, наше\ зърно, богина\ Церера (Ceres на лат.) на плод-дие\, наш\ ... череп и черупка, лат. cerebral-черепен, церем-я\ като празн-ва посв-ни на Церера, нем-та предст-а zer- като разкъс-м, Цицерон-Cicero, керамика\, крем\-cream, и т.н.

— — — — —

J_четири, J_vier, J_quatro, J_catvaras, J_tessera, J_тетра-, J_тетрадка, J_скверь, J_square, J_червей, J_чеверме, J_геврек

———

С четворка\ неща\ са бая заплетени, зщт тя силно се променя (прим. на нем. е vier, на фр. е quatre, и пр.), но в скр-та е била catvaras (а тук има няк-ко Сри), на гр. е tessera, а често се изпол-а и тетра-нещо-си (прим. тетрагон или тетраедър, как\ и наша\ тетрадка, като 1 лист сгънат на 4), а пък на рус. скверь е малка град-ка (коя\ се предпол-а квадр-на, square). Да де, но №а тук е в това, че тя често започва да се ... върти и става на кръг (кой\ може да е “циркел”, на това не е далеч от “катр”), и тук идва наш\ червей (червь по рус.) и тур-о\ ... чеверме, а ако щете и геврека! За обикн-те хора това може да звучи несер-но, но за гиганти на мисъл\ като авт\ в това се крие древ-та идея за квадрат-та на кръга. Гр-та tessera може да ви прилича на ‘три’, но с гърци\ човек тр. да внимава, зщт тяхна\ фонетика е силно огран-на, и изопач., тя доста се отдал-ва от араб-ия или скр-ски ориг-нал.

— — — — —

J_чеша, J_чешит, J_чех, J_чесън, J_чесна, J_scežš, J_чест, J_chaste, J_чесотка, J_käčus, J_kesheon, J_реша, J_решавам, J_rechnen, J_ciao, J_Tschuß, J_chum, J_чета, J_erlesen, J_lesen, J_чтить, J_почитам, J_тача, J_число, J_чист, J_cetati, J_chisti

———

Чесане\, господа, е важно нещо, с негова помощ се изчес-т умни мисли, аз така правя, но това са забел-ли други хора преди мене, пнж има тур. çeșit-чешит, а има и цял 1 народ, ... чехи\, кои\ са все отбрани хора, уж нищо и ник-ви слав. като нас, но преди ІІ-а\ свет. война са били І-ви в Европа, и сега са май някъде след нем-те, така че майтап няма, Ди\ не лъжат. А сега ето някои др. Ди: чесън (кой\ се чесне, кое\ е вар-нт на чесане\), пол. scežš (обикн. stary) като здравей (техн\ обич-н позд-в), после чест(ь), честит /честитя (че ти си избран за да бъдеш позд-вен), анг-о\ chaste-целомъд-н (това е точно идея\ на честит\ човек, или на няк-ъв цар от прик-ки\), рус\ чесотка-краста (кое\ не е нещо хуб., но е в този кюп), скр. käčus като съща\ болест, ст.-гр. kesheon (s-h), лат. casta-каста (все избр-и хора), наши\ рèша /сресвам, а оттам и ... решавам, кое\ на нем. е rechnen (“ch” в нем\ винаги се чете ‘х’) и може и да е от друг К, но пасва тук по смис., още няк. ~ни позд-ви като ит-о\ ciao (‘чао’) = нем-о\ Tschuß (‘чусс’), анг\ chum-пич (близ. приятел), и др. Но има и още, има 1о спец-но избир-е, кое\ ние нарич-е четене, кое\ е им-но това, пнж на нем erlesen зн избирам, но lesen е чета (legere на ит., това е др. кор., но идея\ е съща\), има я и Д\ чèта, коя\ също се състои от избрани хора, а ако минем в рус\ то там досами читать стои чтить-почитам (кое\, виж-те, че пак е вид четене), кое\ ние казваме и със ... обр-не на Сри\, като тача, има почит като ~но на прочит, има разни произ-ни като отчет, счёт, расчёт, и пр., има още число, кое\ е просто 1а чиста идея (!), и някъде в нач-то стои скр-о\ cetati /cittis (нав-но ‘ч-’) като мисля, следвам, намирам, и авес. chisti (и обър-те вним-е на точно\ съвп-ие с наше\ чист) като мисъл или знание! Така че Йота\ не лъже, него тр. да го гледате право в уста\ (дето се вика) като ви казва нещо (още › след като цяла\ офиц-на бълг. общ-ност не му обръща ник-во вним-е).

— — — — —

J_чиния

———

чиния /циния е нещо, кое\ казва “чин”, ако го чукнем 1о с друго, но може хем да лети (дори и в космоса) ако го хвърлим силно, хем да си седи чинно на масата и да позволява да налив. гореща супа в него.

— — — — —

J_чифлик

———

място за чифтос-не на животни (а и на хора).

— — — — —

J_чифликчия

———

от кифликчия, човек кой\ се храни само с кифли (=› к.) , и то козун-ни.

— — — — —

J_човек, J_çoluk, J_чекна, J_чекмедже, J_chip, J_чал, J_челик, J_чедо, J_child, J_человек, J_челяби

———

Тук става Д за раз2яв., раздел-е на 2; човек\ е рез-тат на отдел-е, çoluk-чолук /çokuk-чокук е дете на тур., нещо се отчеква (като ... чекмедже\), да спом-ем и анг-я chip, а и тур-я чал и челик, така че чек- /чок- е просто здрава отдел-а част. При това полож-е е ясно, че тук е и наше\ чедо /чадо, и анг-ия child, а човека като стара Д е чловек, откдт е рус\ человек, а има и 1о тур. челяби като госп-ин, така че опити\ за извеж-не на человека от чело\ (=› ч.) са обреч-и на неуспех, но няк-ва общ-ст на идеи\ все пак има. Докол-то анг\ дете се извиж-а от нем-ия Kind то =› K., или по-скоро коляно, но фонет-но това е нещо по-друго.

— — — — —

J_чук, J_чукундур, J_зеленчук, J_чукане

———

Чука е бълг. Д, кое\ най-често зн. — ха-ха, — тур., в смис., че при рус-ци\ я няма (там стучат), и оттам чукундур, кое\ е дослов. ‘чюкюндюр’ на тур., зн. нещо грубо, като оная мъж. работа, кое\ той и значи в тур\ като жаргон. Добре, но тгв зеленчука — кой\ също не е рус., там са овощи — ще рече зелен чукундур, пнж — ами защо да е все червен като домат? Е, сега сиг-но разб-те защо у нас хора\ се чукат, нали? Зщт сме турци (по дух)!

— — — — —

J_чуш, J_цух, J_цуйка, J_чушка, J_цокать, J_цъкам, J_züchten, J_сиврия, J_чиба, J_cibum

———

Е, тук І-во се питаме защо хора\ викат на магаре\ чуш? Ами, нав-но зщт ако му кажете нещо друго (прим., конст-ция, демок-я, или пазарна икон-ка) то няма да ви разбере, нали? Кое\ е така, но с 2 допъл-ия: І-во че не е задълж-но да е само тази Д, може и цух, прим., или нещо ~но, и още че това важи и за други жив-ни (коне, прасета, и проч.). Та в юга на бивш\ СССР хора\ викали на прасета\ цуйки, или пък чухи, откдт се била появ-а стран-та за нас Д чушка, само че за прасе! В също\ време рус\ коняри отдавна викат на коне\ нуу, а то и цокают языком, т.е. нещо тр. да щрака, цъка, нещо такова. От това цъкане в нем\ züchten зн. развъж-м, култив-м (а Zuchthaus е изправ-ен дом). Що се касае до наша\ чушка то тя е наша, но не и рус. (там е перец, като нещо щрък-ло), и идея\ тук е за няк-во чучурче (как\ при прав-то на чиш, ако дами\ ме извинят), кое\ е изт. К (нав-но тур., но някъде около Памир чушка зн-ло куха тръб-ка), и спец-но сиврия\ била тур. в смис. на свирка. А има и още 1о ~но възклиц-е при жив-ни\, казване\ на чиба на кучета\, кое\ също си има обясн-е, и то е че cibum на лат. зн. ... храна; т.е., ако схван-те, ние неправ-но сме разб-ли това, кое\ сме чули отняк., ние сме решили, че така кучета\ се гонят, а пък хора\ ги къткат, привик-т, за да им дадат храна.

— — — — —

== Ш ==

J_шаман, J_семантика, J_chramanas, J_Шамаш, J_semaphore, J_шамандура, J_sэmadi, J_sэmantikэ, J_знак, J_знаме, J_знание

———

Че шамана е човек, кой\ учи прост\ народ на няк-ва семан-ка, е, общо взето, прост извод, но да копнем, все пак, наоколо. Та да почнем: шаман\-shaman е изв-н в цяла\ южна Азия, будистки монах, гуру, магьос-к (извес-н даже на еским-те евенки, ако Йота\ не греши нещо — но това е практ-ки невъзм-о), и се дава офиц-но от няк-во скр. chramanas (кое\ бая намир-ва на чар\, така че =› ч.), осва имало няк-в вавил-ки (шумер.) бог Шамаш. Но да минем към семан-та, кдт имаме: semaphore-семафор (като sema + phore в гр\, =› фар), шамандура (на тур. със ‘ш’, на гр. със ‘с’, още като sэmanteras), ст.-гр. sэmadi като знак, мишена, белег, предзн-ние, още sэmaia като знаме, флаг, и естест-но и sэmantikэ-семан-ка\ като наука за смис\ на знаци\, така че се добав-а още знака, знаме\, и знание\.

— — — — —

J_шест, J_секс, J_sex, J_six

———

Ами това е, 6-ца\ е символ на секса, зщт Ди\ звучат съвсем близко на ›\ зап. Еи (прим. в анг-ия те са sex и six)! А защо това тр. да е така, то човек тр. да е матем-к като авт\, и да знае, че 6 е съвършеноТО (като 1ствено, или най-малко\ най-малко\ от тези числа — зависи от дефиниц-та на Евклид). Това ще рече, че при 6-та как\ сума\ от прости\ му множ-ли (1, 2, 3), така и тяхно\ произв-ие, са равни на само\ число. А това е символ на секса, зщт се има предвид мъж\ полов орган, кой\ прилича на 6-ца (т.е. обратно\)! Не знам кой друг твърди това, но аз съм твърдо убеден, че тр. да е така.

— — — — —

J_шест, J_шесть, J_шастисвам

———

6-ца\ ни поднася и други (=› пак шест) изненади, зщт тя има и 1а закр-на част, коя\ е бая здрава, като прът или тояга, нали? Във вс. случ. на рус. точно шест зн. прът, дкт число\ е със -ь на края! И ако си мислите, че това е само рус. измишльо-на, то нека ви припомня и тур-о\ шастисвам, извест. от дюшеш\ (още шеш-беш е 6 и 5 при игра\ на табла). Това тр. да е така навяр. прд факта, че с тояги или прътове човек може да прави ‘шат’ от време на време, т.е. като подраж-ие, но си струва да се отбележи.

— — — — —

J_шеф, J_chief, J_chef, J_sheikh, J_шейх, J_шериф, J_Schaf, J_sheep, J_shepherd, J_шиле, J_Schaft, J_Stab, J_щаб, J_staff, J_schaffen, J_Geschäft, J_Schaffner, J_conductor, J_шофьор, J_шафер, J_шетам, J_шат, J_Schiff, J_ship, J_bastimento, J_șube, J_Schub, J_schüchtern, J_шублер, J_шаблон

———

Тук има доста Ди, и аз реших да започ. с шефа, да го уважим човека. Та ето: анг. chief като шеф, главен, или фр. chef, от кдт е добре изв-ния chef d’oeuvre като шедьовър, майст-ко парче (capolavoro на ит.), или пък ар\ sheikh -шейх, а и шериф\-sheriff, обаче №а е в това, че този човек е просто пастир, кой\ пасе овце\ (или говеда\, ако това › ви харес.), така че нека сега стиг-м до овце\. Е, те са, прим.: Schaf на нем., sheep на анг. (и кой зане защо само в ед.ч., за тях това е като нариц-но име, няма sheeps), респ. Schäfer е овчар /пастир, и на анг. той е shepherd (sheep + herd-стадо), после има 1о бъл. шиле, кое\ не е овца, но прилича по зв-не, после идва нем\ Schaft като овч-ка тояга, коя\ на анг. е shaft, само дето значи мн. дълги неща, като тояга, копие, стрела, че дори и шахта (качли пробита с някоя тояга), после нем\ Stab (‘штаб’) като тояга, а оттам и като щаб (т.е. място\ кдт стои този, кой\ размахва тояга\), оттам анг\ staff-перс-ал (кое\ не са баш штабни работ-ци, не, това са по-скоро кротки овчици пред истин-те босове), после нем-о\ schaffen-създ-м (или с гл. бук. като твор-ие), после изв-ия Geschäft-бизнес (т.е. някой разм-ва тояга\, а овце\ работят), след това кондук-ра, кой\ на нем. е Schaffner (но пък conductor на анг. е не само това, а и диригент, че и ел-ки провод-к; това е друг К, но той е повлиян от нем\ идея), следван от анал-ия шофьор-chauffeur на фр., и от рус\ шафер-кум, а предпол-м, че и наше\ шетам е тук, кое\ ще рече, че имаме и обикн-но подраж-е, няк-во шат (на патка\ глава\), но да спрем за малко. Ала пнж овца\ е била І-то дом-но жив-но кое\ иска гледане (кокош-те сами се гледат, а крава\ е гол. жив-но за Бл. Изт.), то тя става основа за практ-ки всяка работа и дава 1 масов суфикс -schaft и -ship като просто нещо-си (прим. Bruderschaft и scholarship), и оттам (трудно е да се изясни точно защо) това нещо става на най-важно\ нещо за краймор-те страни, кораба, кой\ на нем. е Schiff а на анг. е ship (но идея\ за кораба е, че той е вид ... крепост, кое\ се вижда добре в ит-о\ bastimento като кораб). Но и това не е всичко, пнж пръта стои в основа\, а с него се шиба (нали така?), така че тук се появ-т още доста Ди, като: тур-ар-о\ șube-шубе-страх, нем-о\ Schub-тласкане, schüchtern-страхлив, Schubfach-чекмедже (но =› ч.), още шублер, шаблон (мести се, бута се), и др. ~ни.

— — — — —

J_шиш, J_șiș, J_шишко, J_шишарка, J_шашлык

———

Ха-ха, защо шиша, кой\ е така в мн. страни на Изт\ (șiș, ама четено като shish, т.е. с нещо под /над s-то), хем е гол (като пушка, so to say), хем е шишкав, зщт и шишко\ е хем тур-и, хем рус., хем наш (шиш, шашлык, шишко, шишка-шишарка, и др.)? Ами (тук и Бети твърди също\) зщт това е не само древ. диалек-ка (свърз-не на прот-полож-ти\), но и хора\ си го предст-ят с нещо набуч-о на него, просто така им се иска!

— — — — —

J_шунда J_schinden, J_Schlund, J_Schund, J_shun, J_Mund, J_shudra, J_kunt

———

Яз мислим, че бъл-ри\ тр. да са наясно за произ-да на Д\ шунда, а не да се задов-т само с това че тя е нещо циг. (или тур. — пнж откак\ чух, че циг-те глас-ли за тур-а\ партия, вече и аз почвам да ги бъркам поняк., след като те сами\ се чувс-т близки). Та това, кое\ е близко до акъла е да се погл-не в нем\, кдт има няк-ко ~ни Ди, като: schinden /schund като одирам кожа\ или измъч-м, Schlund като гърло или пропаст, точно Schund като лоша или брак-на стока (или булев-на лит-ра), да вмък-м и анг-о\ shun-страня, пак нем-о\ Mund-уста (mouth на анг., mun на швед.), и това е горе-долу всич-то на повър-та. При изв-но търсене може да се стиг. до инд-а\ и скр. shudra като най-ниска\ каста в Индия. Осва някои може да са чували анг\ жаргон kunt като вагина, за коя\ Ety нищо не казва, но Бети намира от изв-ни\ етим-гии, че това било ст. анг. cunte, още норв. и ст. фриз. и ст. нем. Kunte, но нищо преди това, и тгв той включ., че това тр. да е наша\ шунда, няма как да е иначе! И сега следва най-пик-ния момент, при кой\ аз моля всич. отявл. патр-ти да си затвор. очи\ и да не четат по-натат., пнж аз, съвърш. случ., открих в една книга на Джон Ървинг (на анг.), че в 1938 в горни\ класове на колежа в Принстон бил обявен за най-добър следн\ лимрик (кой\ има пряко отнош-е към нас): “There was once a Queen of Bulgaria,/ Whose bush had grown hairier and hairier,/ Till a Prince from Peru,/ Who came up for a screw,/ Had to hunt for her cunt with a terrier./” Това дейст-но е брил-на миниат-а и аз я привеж-м най-вече, за да оправ-я цяла\ бълг. общес-ст за това, че не ми обръща ник-во вним-е — ами, как може да се обръща вним-е, на човек кой\ е готов по такъв начин да хули наше\ родно и бълг-ко (какво\ и да е то, ако ще и нечия шунда)?!