ПАРТИЯТА НАПУК — КОДЕКС
(на български)
От Иванчо Йотата, известен още като Очнави Ататой, Иван Бугаров, Йотабаш Гяурджи, Нострадамус Буладамус, и под други клонинг имена
[ Забележка: Има три материала за партията НАПУК, които вървят ръка за ръка, и този е последния то тях, преди него е Програмата, и най-напред Манифеста; те всичките са свързани но се различават, акцентирайки на различни страни от дейността на тази уникална партия. Този засяга предимно морални аспекти на нейните активисти. ]
[ The idea for illustration is in placing of one picture in a frame under the title and the author, which has to be square and probably 450 x 450 pixels (because I use usually 525 x 725 for the cover and then multiply by 3, when necessary). The picture can be made as ink sketch in different colours, or as colour painting (probably the last is better), and it shows a flag carried horizontally (like on a sporting event), where the flag is green (or its borders, if this is a sketch), and in the middle of it is an orange circle (only its borders), where is shown the well known sign of the … fig, also in orange (where is good to elongate a bit the thumb in order to be well seen, when squeezed between the second and third fingers, not this to be taken for a fist); plus this the important element is that this flag is carried by 4 different kind of people, where they go from left to right in the front as black, white, and in the back as green, yellow! Excluding the green these people symbolize the 3 races, and the green one is meant as Martian (and can have also some kind of trunk for a nose (as if in spacesuit), what has to say, that this party is good for every country and planet. This is the idea, and the same picture is used for the variants in all languages. ]
Резюме: Това е последния от тройката материали за моята уникална партия НАПУК и той разглежда основно моралния облик на нейните последователи, но така също и неморалността на парите и как да ги избегнем, социалното управление, и други свързани или не съвсем въпроси, но които е добре да се споменат някъде и тук има достатъчно място за тях. Не е хубаво да се започва четенето от тук, а от Манифеста.
0. Въведение
Историята на всички общества е история на селекция на по-добри ръководители, които могат да управляват масите в интерес, както на ръководителите, така и на масите, с цел достигане на по-добра експлоатация на масите! Тъй като партията НАПУК е твърде уникална, тя е призвана да стане най-добрата и последна партия, то ние трябва да обръщаме внимание на нейните членове и последователи. И какво значи най-добрата? Ами, всички партии защитават интересите на някоя част (което и означава самата дума part-част) на обществото, и най-добра трябва да бъде такава измежду тях, която защитава интересите на по-голяма група хора, но тази партия защитава интересите на всички, и на богатите и на бедните, а това е основната разлика в света на капитала, при капитализма. От друга гледна точка нашите членове трябва да са нито бедни, нито богати, да стоят по средата, така че да чувстват еднакво добре двата социални полюса. По-нататък, те трябва да са убедени, че обикновените хора искат да бъдат експлоатирани и че те вършат много нужна за общото благо работа. Те са членове на партия, защото това е партия, но те не защитават частни интереси, те защитават интересите на цялото общество.
Обаче нашите членове трябва да защитават интересите и на всички тези, които се намират в бездейно, от гледна точка на обществото, състояние, т.е. те не вършат нищо за обществото, но ние трябва независимо от това да защитаваме техните интереси, защото в едно свободно общество те имат също и правото да не вършат нищо полезно в момента, тъй като по този начин човек може да се развива в интерес на него самия, което може в крайна сметка да се окаже и в интерес на другите! Това е възможно, защото когато човек върши това, което той (или тя, аз няма да повтарям това всеки път) иска, то може да се предполага че той в редица случаи ще се експлоатира сам, и ако той не експлоатира себе си в момента то тогава той просто не знае как да направи това, на него навярно просто трябва да му се даде някакъв съвет или да му се окаже помощ, но неговото право да не върши нищо не бива да се отрича и той трябва да бъде обезпечен с всичко необходимо, обаче в силно занижен мащаб, това е очевидно; ако той е съгласен да живее с много ниски доходи и да бъде щастлив, то тогава това трябва да се приеме за доказателство, че той има други важни за него ценности и съображения. В известен смисъл, правото да работи за другите или не трябва да се разглежда като правото на ... сексуалния партньор да прави секс в момента или не, така че ние даже трябва да му помогнем на човека, да повдигнем либидото му!
После едрата частна собственост, която не се използува за лични нужди, не е задължително да съществува, тя може или не да бъде в частни ръце и работата, все едно, може да се върши правилно, защото в нито една държава няма частни ... армии и/или полиции, но вътрешния и външния мир някак-си се поддържат, или още може да има или не частни пощенски услуги, застрахователни дружества, и други подобни. Което означава, че този въпрос трябва да бъде разгледан безпристрастно и да се приеме правилното решение.
После социалното управление е най-важния въпрос в социалната област и той не е разрешен правилно, ние даже и не се опитваме да правим това, което е нужно, и разчитаме, или на принудата, или на заблудата на масите, или в най-добрия случай на някаква смесица от тези методи, но никога на логически налагащите се мерки. Аз (като прозрял човек, извинете за повторението) мога да разбера, че ръководителите правят това, което дава резултати, хората искат да ги лъжат, така както и да ги манипулират по някакъв начин, но ние трябва най-малкото да се опитваме да ги учим да постъпват разумно, защото това е което има най-ниска социална цена. Така че аз ще направя тук едно важно предложение за подобряване на управлението (което аз съм правил и под моя обичаен псевдоним), но аз ще кажа също и какво трябва да се изисква от нашите членове, защото те са длъжни да дават добър пример на другите.
После аз ще предложа още някои нови морални стимули за масите работещи в сферата на услугите, но в наше време основната част от хората работи в нея, така че това може и да помогне малко. Аз ще спомена също и че много бързото изравняване на живота в различните страни може да има и отрицателно въздействие, не само защото това ще принизи романтиката на чуждите места, но и защото ако някакви разлики изчезнат това може да наложи появата на нови разлики, които не са прогнозирани правилно и може да се окажат с нещо опасни. И аз ще се опитам да дам картина на нашия живот в близкото бъдеще, може би към края на този век, която ще бъде или ще поиска отново много бързо изменение на характера на нашия обичаен живот, или на нашите навици. И аз няма да забравя да направя и едно предложение за борба с пренаселеността в духа на нашата партия, т.е. да се дават пари вместо те да се вземат, с надеждата че това ще ги върне обратно на държавата по един или друг начин.
1. Морален облик на НАПУК-истите
Моралният облик на нашите членове трябва да бъде горе-долу като този на ... свещениците! А какво означава това? Ами, работа не за лично облагодетелстване а за другите, водене на горе-долу среден живот (или, тогава, горно-среден, но не този на хайлайфа), проява на пренебрежение към парите, даване на примери за морално поведение и само-експлоатация, подобни неща; или че те са един вид социални работници. С помощта на AB (Allowance Bank) или СБ (Социалната Банка) или не, но доходите на всеки от нашите членове ще бъдат прозрачни за другите, и ще се поддържат в някакви граници, даже чрез отнемане на получени повече от разрешеното пари, защото те трябва да минават през някаква банка и да се контролират, и излишъците трябва да се отнемат в полза на самата партия! Такъв контрол трябва да се провежда и още от 5 до 10 години след излизане от нашата партия (ако такава ситуация се случи), но в това няма нищо руиниращо за човека, и той може даже да си има своя собствена фирма с ограничена отговорност (ООД), но да плаща на себе си малко (или въобще нищо) от там.
И предложените граници са съвсем естествени, имайки предвид, че той е назначен на работа за партията (не че всеки член на партията НАПУК няма право да получава висока заплата): ниската това са 2 МРЗ (Минимални Работни Заплати) за обикновените членове, 3 МРЗ за служители от районно ниво, 4 МРЗ за национално ниво, и като изключение за 3-4-ма души на най-високите постове до 5 МРЗ; което е повече от това се отнема за партията, или иначе човека може просто да не получава заплата като работещ за партията, обаче неговите доходи (и за 5 години преди и 5 след това, както беше казано) трябва, все едно, да бъдат наблюдавани за избягване на злоупотреби със служебното положение. От 2 до 3 МРЗ и с възможните плюсове (perks) като евтина столова или закуски и освежаващи напитки, служебна кола, служебна квартира (ако човека иска), евтин престой в почивни домове, безплатно медицинско обслужване, и други подобни (може да има още и някаква застраховка живот), ще бъде един съвсем приличен доход в крайна сметка, но работата е в това да се печели само за личните нужди, не пари за развиване на някакъв бизнес. Ако на някого тези условия не му харесват то той да не става наш член, а да бъде само съмишленик (ако иска), или да работи безплатно (на добра воля, ако той вече си е обезпечил прехраната по някакъв друг начин).
Това е съвсем естествено изискване и може да се прилага във всяка друга партия, само дето то не се прилага (доколкото ми е известно), даже се предпочита някои ръководители от висок ранг да имат осигурени високи доходи, за да могат да си платят избирателната кампания. Ние, обаче, не считаме, че нашите хора трябва да правят такива разходи, защото така не се прави в никоя църква, нужния човек се избира от църквата, а тук от партията. Ние също не мислим, че нашите хора трябва да имат някакъв бизнес, по същата причина, свещениците не се занимават с бизнес, но ние не им забраняваме да вършат това (ако те вече имат такъв), защото това би било ограничение за членовете ни.
В допълнение към това нашите хора трябва да са убедени в справедливостта на нашата платформа, в експлоатацията и в правото на всеки да бъде експлоатиран, или пък той самия да се експлоатира по какъвто и да е начин. Ние трябва да се грижим само да не даваме твърде много пари на някого, но достатъчно за водене на достоен живот в съответствие с жизнения стандарт в дадения момент. И разбира се сме длъжни да сме убедени, че не е нужно да се иска заплащане за здравеопазване, за образование, за комуникации с другите, даже за ... сексуални връзки, ако щете, и трябва да се стараем да осигурим подходящи условия за не плащане в момента на оказване на услугата, но за заплащане на хората изпълняващи услугата. Парите могат и трябва да бъдат използувани само за създаване на стимули за хората и за измерване на всичко, но не и за егоистична експлоатации и властване над хората; властта на парите трябва да бъде ограничена доколкото това е възможно, без, обаче, да смущаваме производството и икономиката. Ако човек плаща за своето медицинско обслужване то това е директна дискриминация на тези, които не са в състояние да платят за тяхното обслужване, и същото важи и за образованието (където един може да се учи, а друг е длъжен да започне работа, това не е справедливо, трябва да има изпити за установяване на пригодността на човека да се учи или не, и да се избират най-добрите, не просто да се проверява дали бъдещия студент не е ... имбецил — както се оказа, че често става в България). Или можем да погледнем на нещата под друг ъгъл: ако човек лежи в затвора, то той не плаща нищо за медицинско обслужване и образование, но който е свободен той трябва да плаща — не Ви ли се струва тази ситуация парадоксална, а? Така че такава трябва да бъде тенденцията, но правейки някаква разлика какви точно видове медицинско или образователно обслужване той може да получава свободно, и какви срещу някакво заплащане. Аналогично и с лекарствата купувани в аптеките, а може би и при други социални въпроси, е по-добре да стоим по-близо до комунистическото виждане за нещата, отколкото до капиталистическото.
2. Собственост върху средствата за производство
Аз не съм първия човек (и положително няма да бъда и последния), който е мислил за собствеността върху средствата за производство, която аз предпочитам да наричам просто експлоататорска собственост. Обаче аз съм пръв във нещо, защото левите отричат изцяло частната собственост (с изключение на тази на държавата, разбира се, и тогава последната се оказва най-големия и нехуманен, в редица случаи, експлоататор, щом като няма конкуренция и пазарни механизми), а пък десните я прегръщат като единствения стълб на обществото, докато аз просто я приемам в някои случаи, и не я приемам в други, и търся пътища за обединение на държавните и частни фирми. По-точно аз твърдя, че личното владеене на голяма експлоататорска собственост не е задължително но е допустимо (тъй като такава собственост е по-лесно управляема), и така също че лошото нещо не е самата крупна собственост, а такава собственост която ... се наследява наготово, без никакви усилия! Схващате ли разликата? Крупната наследена собственост прави крале без заслуги, тя не е заслужена, тя има единственото предимство, че човек от ранните си години живее с идеята да стане ръководител, което в някои случаи помага, но това не е свързано с личните способности и такъв човек наема други за да я управляват, следователно собствеността може спокойно да не бъде частно владение и ръководителите пак може да се наемат. Тя има още и това предимство, че е голяма, а в нашия свят на силата човек трябва да е силен за да успее, но тогава държавната собственост, разбира се, е за предпочитане. Смисълът на частната собственост е основно тогава, когато тя не е много голяма, което противоречи на естествените тенденции във всяко общество.
По-подробно последното означава, както аз съм чувал, че фирмите съществуват обикновено 3 поколения, където първото ги създава, второто ги разширява, а третото започва да ги разпръсва (да използва парите за нещо друго, защото за него няма стимули да ги разширява още повече)! Което означава, че важни са първото и второто поколения, и по-нататък фирмата може да бъде преструктурирана, може да бъдат създадени нови дъщерни фирми (които отново са по-управляеми). И това наистина е така, и по тази причина аз стигнах до извода (преди почти 20 години и под моя обикновен псевдоним), че трябва да се приеме такова решение, което да помогне в разрушителната фаза на фирмата, когато тя става твърде голяма, и това е някакъв елегантен, финансов механизъм, някакъв драстичен данък наследство! Аз въведох най-напред един експлоататорски минимум (ЕМ), който трябва да бъде, да речем, и за прости сметки, 1,000 МРЗ, но за всеки наследник, и тогава трябва да се приложи един драстичен данък, такъв че 1 ЕМ (и всичко под това) остава на местото си, но от 10 ЕМ може да се получи само 2 ЕМ, и това по експонента (която крива в експоненциален мащаб е права линия, така че 2 точки са достатъчни, за да я определят)! Но това е наследяване, това не е експроприация, така че всеки крупен капиталист може да разпредели своята собственост докато е жив на когото си иска, ако го счита за способен да я управлява и умножава, или тогава този, който я получава, трябва да има правото да я предаде на когото си иска (ако ще да е и чрез лотария) преди прилагането на този данък; по този начин всеки е щастлив, и собствеността е разпределена по някакъв начин, и държавата или района (или двете) получават голямо парче след смъртта на финансовия магнат, и се препоръчва да раздадат някаква част от нея (да речем, половината) под някаква форма на всички (не баш на парчета от по един долар, а в нормално големи порции, като че ли това е мана небесна).
Това е един начин за запазване на капитализма и частната собственост, но да има възможност за предаване на много големи предприятия най-накрая в ръцете на държавата (и/или местните Съвети), а така също и да се направи капитализма по-атрактивен. Защото, в крайна сметка, управлението (мениджмънта) или е някаква наука или изкуство, което може да се научи (и тогава то и трябва да изучава, и мениджмънта трябва да бъде предаден в ръцете на способни хора), или това не е така (и тогава парите трябва от време на време да се разпределят между хората с помощта на лотарии), обаче и в двата случая няма никакви основания за запазване на парите в ръцете на някои семейства (още повече че то вече и не останаха истински семейства). Принципът на частната собственост, и това в колкото се може по-малко ръце (да речем, старшия син е единствения наследник) е бил приет преди хилядолетия, защото това опростява управлението, но в днешно време, в епохата на компютрите, когато всичко може лесно да се наблюдава и управлява, и когато собствеността може да достига астрономични размери, това става все повече демоде. И обърнете внимание, че 1 ЕМ това са твърде много пари, човек може да живее цял живот от тях (грубо казано 12 по 8 дава почти 100, и по 80 ще бъде вече около 1,000, т.е., това е по една МРЗ за 83 години за сам човек без даже той да си помръдне и пръста), или иначе човек може спокойно да основе фирма използувайки само 1/10 от тези пари (ако, примерно, 1 МРЗ е 2,000 щ.д., то тогава 1 ЕМ прави 2 млн. щ.д.), така че това е един много добър път за разрешаване на проблема със собствеността, но навярно може да се търсят и други пътища.
3. Подобрение на управлението
Демокрацията — аз вече споменах това, но всеки може и сам да го види — е измама или мошеничество, тя работи някога и в някои места, но не винаги, и някой може и да каже, че то по-добре да е измама но не и създаване на затворнически държави, но това зависи от обстоятелствата около държавата, и в един отворен свят, който не се намира в условия на студена (да не говорим за "гореща") война, трудно може да съществува действително лошо централизирано управление (защото никой не мисли да разпуска изобщо Правителството — както анархистите в миналото са мислили). И странният момент е в това, че демокрацията обикновено работи добре там, където няма големи противоречия между партиите, което означава, че коя именно партия ще вземе властта не е чак толкова важно, което означава че "солта" на демокрацията, свободните избори, не може да се каже, че са особено нужни! Помислете си за това, а аз мога да Ви дам като пример демократите и републиканците в САЩ, където аз съм сигурен, че републиканците не са против демокрацията (защото те не искат, да речем, комунизъм), и демократите не са против републиката (понеже те не искат, примерно, монархия). И още демокрацията не е много ефективна форма на управление, и когато е налице някаква опасност за държавата, то тогава централизираното управление се засилва колкото това е възможно. Аз съм мислил за тези неща даже и по-рано от преди 20 години, аз съм написал няколко книги, но тук ще се опитам да изложа всичко колкото се може по-сбито.
По-конкретно това, което липсва на съвременната демокрация, е професионално управление, представителен Парламент, и вслушване в гласовете на умните хора, което е горе-долу равнозначно на това, че тя е ... най-лошата форма на управление, защото централизираното управление избира по-професионални ръководители, почти анархичното или неорганизирано управление избира по-представителни ръководители, и всяка религиозна държава избира по-мъдри ръководители. Вярно е, че във всичките тези примери присъства само едно от тези изисквания, не всичките заедно, но това означава че демокрацията може винаги, и навярно по всяко време, да бъде подобрявана.
Професионално управление ние нямаме, по простата причина, че професионалисти не се избират отдолу, те трябва да бъдат избирани от някаква комисия или борд или нещо подобно от техни колеги, използувайки някаква система на рейтинги (както това се прави в редица случаи когато няма ясно формулирани критерии за това кое е добро и кое е лошо, т.е. критериите не са толкова количествени, колкото са качествени, и изискват лично мнение). Изборът отдолу не може да даде най-добрите професионалисти, той може да даде най-добре изглеждащите лица, или тези които могат най-добре да будалкат хората, или просто лица от дадена партия или каста или църква или друга организация, на която хората могат донякъде да се доверят, което вече означава, че не хората избират а организацията. Тук е добре да се въведе понятието стратегически и тактически ръководители, където първите са такива, които дават само общи указания, казват какво те искат да бъде направено (както жените в семействата), а вторите това са действителните ръководители, изпълнителите, "екзекюторите", които знаят как да направят нужното нещо. Имайки това в предвид се оказва, че демокрацията дава не лоши стратези, но чувства недостиг от добри тактически ръководители, които трябва да бъдат независими, неполитизирани, така че такива хора все още не се избират (то се предполага, че в Министерствата има добри професионалисти, или че партиите предлагат свои професионалисти, но това не е същото, този процес не трябва да бъде политизиран, управлението може да е наука или изкуство или и двете неща, но то не трябва да е пристрастно (partial).
После демокрацията не предлага представителен Парламент, защото тук всичко е измесено, тук ние нямаме разграничени ръководители и жури, едни и същи хора изпълняват и двете функции, такова нещо няма да срещнете никъде в живота, това е смешно, непростително, крещяща аномалия, или както искате го наречете, уви! И представителна Комисия или Асамблея или Събрание и т.н. означава, че в него трябва да са представени всички групи от населението и в същата пропорция, примерно, ако циганите съставят 25 % (а в България ситуацията е горе-долу такава), то толкова трябва да са те и в тази Асамблея, или ако техническата интелигенция е 1.45 % то в тази Комисия трябва да са представени понякога един, но понякога и двама (ако там има 100) души, и така нататък. Никъде по света няма такава Национална Асамблея (или Събрание, както българския Парламент, всъщност, се нарича), и от това никой изобщо не се вълнува; аз мога да се съглася, че това може и да не е същия Парламент, но друга такава група хора няма, и никой не се кани да я създава. Така че това е сериозен недостатък, такава Палата или Камера трябва да се създаде за оценка на всички закони и по-важни решения, поне с право на вето.
И това, което аз имам предвид под умни хора, са такива личности, които се ценят за нещо от населението, но не са политици (защото никой особено не обича последните). Това може да са футболни знаменитости, или поп-изпълнители, или свещеници, или някой от хайлайфа, но тези хора няма да бъдат действителни ръководители, те трябва само да изпълняват ролята на съветници, нещо от този род, и може да се допусне, че в редица страни това ще са или свещеници, или учени, или известни артисти, писатели, и така нататък! (Смешно или не, но веднъж, не много отдавна, в италианския Парламент била избрана една, не поп, а порно звезда, така че това може да се случи, най-малкото за майтап.) И именно това са хората, които трябва да се избират по демократичен път, за които обикновените хора могат да съдят, това е мотивирано, обаче, както казах, не като ръководители, а като необходимите съветници, мъдреци, от които хората се нуждаят и които те ще слушат.
Така че нашите сегашни Парламенти имат сериозни недостатъци и стават само за Talk-houses или Говорилни, фигуративно казано, което и означава френската дума parliament, място където се parlare (този път на италиански), обаче не и да се ръководи, това е своего рода кръчма, а ние имаме нужда от Правителства. Следователно, след тези обяснения моето предложение, това на партията НАПУК, която е против смисъла на всички останали партии, е такова, че в Правителството трябва да има три Камери: на Ръководителите (КР), на Народа (КН), и на Мъдреците (КМ), и, за простота, всичките от по 100 души!
КР трябва да се избира от някакъв неполитически орган, в съответствие с някакъв рейтинг, или, първоначално, да бъде предложена от политическите партии, обаче там трябва обезателно да се имитира партия на непартийните членове, където трябва да влизат пропорционално толкова много хора, колкото хора не гласуват (това нещо трябва да се обмисли), и лицата предложени от всяка от тези партии трябва да бъдат пропорционални на гласовете за политическите сили на последните Парламентарни избори. Тези хора трябва да избират измежду себе си Министрите, даже Президента, може би Муниципалните Камери за всеки район, може би Посланиците, и така нататък, защото те са действителните изпълнители, тактиците, и те трябва да правят или изменят всички необходими закони, обаче не и да ги приемат! С други думи, те трябва да образуват нещо като служебно Правителство, което върши само нужната работа, оставяйки шоуто настрани.
После КН трябва да бъде избрана (имайки предвид анг. chosen но не elected) по някаква процедура за случаен избор, или обикновен — примерно, да се избират по 2 души от всяка възрастова група от 20 години включително и до 70 изключително (което е едно добре мотивирано решение) —, или с приложението на по-сложна процедура за избор на нужния брой лица по няколко параметъра. Параметрите може да бъдат: възраст, религиозна принадлежност, сексуална ориентация (може би включая и гейовете и лезбийките, ако те си признаят това открито, за да може да се правят нужните статистики), образование (по-ниско или равно на основно, после до средно включително, после до висше включително, после по-високо от това, като кандидати на науките), типове образование (техническо, хуманитарно, педагогическо, медицинско, и т.н.), сфери на работа (селско стопанство, промишленост, транспорт, образование, полиция и армия, услуги, и т.н., безработни), и може би още нещо. И процедурата на избор трябва да бъде в състояние не само да избира случайно човек, но и да замества даден, т.е. да избира човек при зададени предварително параметри, където последователността на търсене трябва да бъде от най-малкото сечение на всички групи (тъй като то ще бъде най-трудно да бъде удовлетворено) и към най-голямото, нещо в този дух (това е твърде специална материя за да бъде обяснена по-подробно). Членовете на КН са длъжни да казват своята решаваща дума буквално за всичко, обаче може да бъде разрешено някои решения да започват най-напред да се изпълняват, предвид на известна срочност, и после да бъдат официално приети или отхвърлени. Ако нещо не бъде прието в тази Камера то то не е прието за момента, но същия въпрос може да бъде отново подложен на гласуване (в изменен вид, или дори неизменен) след известно време (половин година, 1 година, 3 години, и т.н.).
КМ трябва да бъде тази Камера, където са прилага демократичния избор отдолу, обаче не само за едно лице, а до 5 (даже до 10), и не само във върховете, но и включвайки хора от близкото обкръжение на всеки, и итеративно! Това означава, че някой може да избере съпруга си, или своята баба или началника или съседа или любовника или сами-решете-кого, заедно с лидера на някоя партия или с някой свещеник или писател и т.н., най-малкото на първия тур на изборите. Следващия тур е вече само за избраните на първия тур, които трябва да направят своя избор от вече избраните хора (няма никаква нужда да се увеличава броя на възможните кандидати), обаче тези, които вземат участие във всеки следващ тур, са само първите — след подреждане в съответствие с получените за тях гласове — 5 или 10 пъти (както бъде прието) по-малко хора (включвайки и тези, за които са получени толкова гласове, колкото и за последния човек, с оглед на избягване на несправедливо дискриминиране на някои като следствие от метода на наредбата). И така нататък докато бъде достигнат някакъв брой от порядъка на 1,000 (или 5,000), които хора се запазват като разширена КМ, и те се срещат някъде за известно време, в някакъв курорт, общуват малко помежду си (да речем, седмица), и след това избират нужния брой (100, както се предполага) души за реалната Камера. Тези хора са истинския Парламент, стратезите, които дискутират всичко, което те искат, които първи гласуват всичко, което е дошло от КР, и после го предават в КН, и може да има известен брой пъти (да речем, 3) за броя на циркулациите на гласуваното предложения между КН и КМ. Тази Камера има също и основна инициативна авторизация за това какво да прави КР, и КН трябва да се обръща с всички предложения най-напред към тях.
Нещо от този род, но броя 3 за Камерите е важен, обърнете внимание на това, защото той дава вече ... равнина, не само една ос (както, примерно, комунисти и анти-такива). По този начин народа ще има последната дума, но под наблюдението на мъдреците, дори ако сред последните понякога може да се случат и порно-звезди (защото ние ще се надяваме на по-доброто). Аз предполагам, че тази процедура ще забавя процеса на гласуване, някои закони няма да могат да бъдат приети, но защо трябва да се приемат "абортирани" закони в края на краищата? И освен това всичко е въпрос на навик, така че такъв вид демокрация — наречете я тройна демокрация, ако искате — ще бъде значително по-добре от сегашното будалкане (на хората) и осмиване (на гласуването на хората). И прехода към нея също няма да е много труден (аз се надявам, че няма да е като, само за пример, българския преход към демокрация, който за почти 30 години не може още да стигне до своя край).
4. Други моменти
Други моменти могат винаги да възникват, сега и в бъдещето. Примерно, очевидно е че да се работи само за пари не е хубаво, това в много случаи е неморально! Човек трябва да получава някакво възнаграждение, естествено, и нашата МП (минимална помощ) всеки месец вече прави това в известна степен, но да се работи трябва заради удоволствието от работата — Вие може да го въртите и сучите както си искате, но това е правилното положение. И в добавка към това е хубаво да има някакви бонуси, които може да се дадат а може и да не се дадат, и за които съществува някакво очакване (да речем, 20 - 30 %), но предназначението им е по-скоро да служат като някакъв стимул. Това не само е добре известно, но и се прилага от древни времена при всички държавни служители, а в последно време и при научните работници, но също и при някои музиканти, артисти, спортисти, и тъй нататък. Да, само че не и за всеки работник, което, аз бих казал, е обидно за тези, към които това не се прилага. Обаче има, и трябва да има, и други стимули, където въпроса не е в това те да са големи и с тях човек да може да си купи, примерно, лека кола или къща, не, но да са достатъчни за някаква гощавка.
И тук аз имам предвид че сега, когато всеки ходи по улицата със своя айфон, и може да си слуша каквото си иска и да фотографира всичко, няма да бъде трудно да се направят някакви малки персонални значки, с някакъв кодиран номер на човека, във формата на нещо (листенце детелина, или ябълка, или ... репичка, и т.н.), и когато човек си прикрепи това към дрехите то всеки би могъл да щракне една фотография и да си я запази, и това ще бъде половината от заданието. Предполага се също, че когато това фото се сканира с някаква програма (в айфона), ще се появи нужния номер на човека. Тогава втората половина на заданието ще е да се дават на всеки някакви бонуси, да речем, в размер на 1/10 от МРЗ на месец, и на парчета от по, примерно, едно автобусно билетче, които не са директно пари, човек не може да ги обърне в пари за себе си, но някой друг, на когото този бонус е изпратен, ще може да направи точно това!
Може да съществува някаква система за търсене назад кой е изпратил този бонус (така че навярно всеки от тях трябва да си има свой номер, както при паричните купюри), с оглед на това да се установи дали това е някой познат човек и да се забрани получаването на паричния еквивалент ако е така, но навярно това може да се опрости и да се забрани просто повече от 3 такива бонуси (-билети) на месец от едно и също място (-човека); почти очевидно е, че реципиента не трябва да знае кой му изпраща дадения бонус, това е анонимно гласуване. Имайки предвид, че сега болшинството от хората (според мен) работят в сферата на обслужването (защото, в по-широк смисъл, и шофьора на автобуса, и участъковия лекар, или учителя, или полицая, и т.н., също предлагат някакви услуги), то това ще позволи някакво неофициално гласуване за почти всеки от нас; и тогава няма да има никакви проблеми ако някой пенсионер, или добре изглеждаща тинейджърка, или който и да е това, си закачи такава значка и просто вземе да се разхожда по улиците с надеждата да изкара нещо допълнително. Ако човек е длъжен да изразходва на месец 100-тарка такива бонуси, или иначе някой просто ще се лиши от допълнителни доходи, то това ще оживи живота, предполагам, и тогава съвсем не е изключено, че някоя инстанция (да речем, фирма за производство на облекло, или нещо от този род) поиска да спонсорира тази идея (нужния софтуер, хардуер, значките) с оглед на това, да накара хората да купуват дрехите им (за да изглеждат по-атрактивни), а самите бонуси трябва да се финансират от държавата. Може да се помисли и за негативни бонуси, ако човек е недоволен от обслужването (примерно, 10 пъти по-малко, но все пак възможно). Аз не виждам нищо лошо в тази идея и ако някой не иска да си дава действителния PIN код, то тогава този код може просто да е различен, и връзката между единия и другия код да бъде известна само на системата.
После аз споменах в Програмата, че в крайна сметка всички страни ще се изравнят, както също и болшинството от хората (както левите, така и десните политици говорят за средна класа), така че нивото на живота, и за основната част от хората, ще стане едно и също, което няма да е задължително недостатък, но може, все пак, да създаде някакви проблеми, защото много голяма опозиция е почти толкова нежелателна колкото и много слаба такава, трябва да има някакви разлики (но примерно до 2-3 пъти, обикновено). Аз искам да Ви припомня в този смисъл, че някъде в 1990-а, когато социалистическия Лагер се разпадна, тогава имаше известна икономическа криза, известно свръх-производство на Запад, и Изтока в определен смисъл помогна на Запада (купувайки стоки от втора ръка, повишавайки емиграцията към тях, и т.н.), но някъде в 2008-а нямаше такава помощ и това е една от причините за това, че ние все още не можем да излезем от кризата (въпреки отрицателните банкови проценти). Единствения правилен изход от тази стагнация аз мога да видя в опитите да направим нашия живот по-интересен, в намирането на нови дейности в които хората да се ангажират (което частично означава повишаване на ръчно произвежданите стоки), не само да купуваме всичко наготово в магазините, в повишаване на нашия морал, във водене на по-задружен живот, и прочее, за което аз говорих вече достатъчно, така че няма да се занимавам повече с това.
Сега за моята оригинална идея за борба с пренаселеността, която изисква съществуването на това, което аз предложих по отношение на AB и МП, която помощ се предполага да е между 1/3 и 1/2 МРЗ за всеки. Тогава всяко живородено дете се счита че струва на държавата една такава МП, и всеки, да речем след 15 години го питат да реши и подпише явно (и може би дори да се подпише два пъти в интервал от 3 месеца), че той (или тя) е съгласен с новото предложение, което е важно, защото то ще важи през целия му живот. Предложението с което човек се съгласява е следното: пой получава всеки месец по 1-о МП пари (представете си, че това е равно на 1/2 МРЗ) ако той няма живи деца, но за всяко дете се изважда от двамата родители заедно същото това 1-о МП (което се дава на детето, това е съвсем коректно), следователно ако той е създал едно дете той ще получава с 1/2 МП по-малко, и втория родител също, за две деца той вече няма да получава тези първоначално дадени му 1 МП пари, и същото и за другия родител, тогава за 3 деца той ще бъде задължен да плаща на държавата сума от 1/2 МП (както и другия родител, с оглед на това те да формират нужната сума, която трябва да се плаща на детето), и така нататък, докато той не направи n деца, което сумирано (по 1/2 МП за всяко) му остави по-малко от 1-о МП, която сума той ще получава до края на живота си, защото това е минималния праг. Нещо от този род.
Откъде ще се вземат парите, които трябва да се плащат, е друг въпрос, но това може някак-си да бъде направено, с помощта на заеми, чрез увеличение на държавния дълг, и т.н., но веднъж въведено за държавата ще бъде все едно на кого ще плаща допълнителните пари. В коректния случай, когато човек има 2 деца, той просто ще започне да получава някакви — с нищо не заслужени, разбира се — пари, които той ще спре да получава след известно време, което е съвсем коректно; ако той има само едно дете, то той все още ще получава нещо (незаслужено — 1/2 МП); ако той има 3 деца от доходите му ще се изважда 1/2 МП, което са разходите за детето, но това не е чак толкова много в края на краищата, ако средния доход е 2.5 МРЗ (и 1 МП е равно на 1/2 МРЗ, респективно 1/2 МП ще даде 0.25 МРЗ, т.е. това ще бъде 10 % от средния доход). В не съвсем нормалния случай човек може да реши да получава най-напред парите и да прави толкова деца колкото може (както е на Изток, включително и при евреите), така че ако той има 5 деца то ще се изваждат 3*0.5 МП = 1.5 МП (което при 1 МП от 0.5 МРЗ ще бъде все още под 1-а МРЗ), и така нататък. Както виждате, никой няма да има основания да възразява против това решение, при условие, че парите може да бъдат намерени, но ако 1 МП се плаща на всеки от родилния дом и нататък, то тези пари трябва вече да са намерени, и тогава остава само тази разлика, че който се съгласи с това предложение просто ще получава няколко години, примерно до 30, нещо между 1/2 и 1 МП, което си е чиста печалба, и така с течение на времето хората ще свикнат с тази система и ще искат да не правят повече от 2 деца на семейство или едно дете на родител (при условие че всеки може да има деца, което не е така в момента, но за в бъдеще може би ще стигнем доста близко до това ниво, да речем, 2.3 деца на семейство ще дават 0-ев прираст на населението — сега това е около 2.6). Така че идеята е добре обмислена и ако се експериментира в някоя малка държава (такива има) може да се окаже, че тя ще може да бъде прилагана даже след 2-3 десетилетия, и положително към края на този век.
5. Бъдеще
А, това което аз имам предвид за бъдещето, да речем след 20 до 50 години, е че тогава няма да има никаква необходимост да се живее в големите градове, най-големия кеф ще бъде да се живее сред природата, в някакво селце (или даже в гората, на дъното на океана или големите реки, и т.н.). Да, и тогава ще има селце до селце, което означава че ние ... ще живеем покрай пътищата! Това е естествена екстраполация, и аз не виждам причини защо да не заживеем по този начин. Трябва да има някои по-големи места, градове, но не с небостъргачи, и надали с повече от няколко десетки хиляди жители. Защо? Ами, сега вее повече и повече неща са разсредоточени, не са агломерирани, може би в някои производства това да не е така, но в повечето от тях е така, или ако още не е, то такава е тенденцията. И вземете също под предвид, че в селското стопанство работят от 5 до 10 % (в САЩ се дават около 4 %), в промишлеността работят около 10 – 15 % но не ми се вярва да са повече от това, и всичко останало са услуги, където няма нужда от свръхголяма агломерация. После има Интернет, всички деца може просто да се учат по Интернета и да се събират заедно, да речем, веднъж в седмицата, за да упражняват някакви спортове). После ето ги и слънчевите батерии, те могат да се слагат навсякъде, особено в горещите места като африканските или азиатските (или други) пустини. И ако бъде намерен евтин енергиен източник, то тогава рано или късно ще се появи и вода.
Така че това, което аз си представям, са автостради, и даже не действително широки, с 2 платна плюс аварийно или за забавено движение и спиране от двете страни, и с разделителна зелена ивица с някакви дървета или просто зеленина, над която може да се издигнат соларни батерии. От двете страни ще има приблизително по 20 метра широки области където ще стоят просто къщи, една до друга, двуетажни, с извиващи се асми отпред, с оранжерии, с неизменните соларни батерии отгоре, с няколко плодови дървета, даже с домашни животни, а по-нататък са разположени полята с пшеница или каквото е нужно, широки по 2-3 километра. Човек може да работи в полята, или в някоя близко разположена къща (примерно, може да има малка детска градина, или медицински център, или авто-ремонтна работилница, или фурна, и така нататък, както е било преди много години). По-големите предприятия (но, все пак, рядко с повече от 20-тина работници) ще бъдат в близко разположения град на разстояние примерно към 20 км. (т.е. средно на 10 км. от двете страни, но ако ще да е и на 100 км.), и това, учитайки МП-то и оранжериите в домовете, ще позволи безпроблемен и щастлив, обърнете внимание на това, живот.
6. Заключение
Ами, това е всичко, господа, за моята уникална партия НАПУК, която във всеки един аспект се различава или е против всички останали класически партии и е призвана да стане гробокопач на всички партии, защото нейните партийни членове ще работят не за лично облагодетелстване, а като свещеници или социални работници. Идеята е в това в крайна сметка тя да донесе на хората живот като в рая, където те ще имат всичко необходимо за приличен живот, но също и стимули за лично развитие и ще искат да работят за другите. Парите ще се използуват основно за измерване на всичко, но не и като средство за експлоатации, която няма да изчезне, но нейната предпочитана форма ще бъде само-експлоатацията. Има много въпроси, които трябва да бъдат решени, но решението е динамично, не веднъж завинаги, ала това не е нещо недостижимо за днешното развитие на обществото. Обаче всичко това е възможно само под ръководството на нашата НАПУК партия, защото тя може да се счита за последна, но иначе е първа, в смисъл на нейната необходимост и важност!
Ако Вие искате по-малко кръвопролития, ако Вие искате доколкото е възможно разумно управление, ако Вие искате осигурен живот за всеки, и интересна работа, в съответствие с неговите възможности, и оживление на вече стагнирания капитализъм, Вие трябва да изберете нашата партия НАПУК, не непременно като неин член, а като симпатизант.
06. 2018, София, България
Сконвертировано и опубликовано на http://SamoLit.com/
Сконвертировано и опубликовано на https://SamoLit.com/