ПАРТИЯТА НАПУК — МАНИФЕСТ
(на български)
От Иванчо Йотата, известен още като Очнави Ататой, Иван Бугаров, Йотабаш Гяурджи, Нострадамус Буладамус, и под други клонинг имена
[ Забележка: Има три материала за партията НАПУК, които вървят ръка за ръка, Манифест, Програма, и Кодекс; те са свързани един със друг, но са различни, акцентират на разни моменти от дейността на тази уникална партия. ]
[ The idea for illustration is in placing of one picture in a frame under the title and the author, which has to be square and probably 450 x 450 pixels (because I use usually 525 x 725 for the cover and then multiply by 3, when necessary). The picture can be made as ink sketch in different colours, or as colour painting (probably the last is better), and it shows a flag carried horizontally (like on a sporting event), where the flag is green (or its borders, if this is a sketch), and in the middle of it is an orange circle (only its borders), where is shown the well known sign of the … fig, also in orange (where is good to elongate a bit the thumb in order to be well seen, when squeezed between the second and third fingers, not this to be taken for a fist); plus this the important element is that this flag is carried by 4 different kind of people, where they go from left to right in the front as black, white, and in the back as green, yellow! Excluding the green these people symbolize the 3 races, and the green one is meant as Martian (and can have also some kind of trunk for a nose (as if in spacesuit), what has to say, that this party is good for every country and planet. This is the idea, and the same picture is used for the variants in all languages. ]
Резюме: Това е началната и най-фундаменталната от тройката статии за партията НАПУК. Тук се обяснява какво означава тя, защо е толкова важна и уникална, какви са основните изисквания за нейните политици, в икономически и социален аспект, и защо тя е задължителна за съвременното разлагащо се капиталистическо общество. Ако на Вас Ви харесва нашето общество в световен мащаб, то можете спокойно да пропуснете тези статии, но в противен случай е по-добре да им хвърлите поглед.
0. Въведение
Идеята за тази партия възникна в главата ми на фона на нашите български суматохи и бъркотии в икономически, и най-вече политически и социален (по-скоро несоциален) аспекти, където аз си казах: я да взема да измисля една такава партия дето да не прилича на никоя друга, да е различна от всички възможни (и невъзможни) партии, да е, тъй да се каже, против всяка една от тях, и да действува напук на всички тях, което име звучи достатъчно добре на всички езици (предполагам, че и на хинду, китайски, унгарски, ескимоски, и т.н.). И етимологията на думата е смешна (даже и за българите), защото представката "на" тук означава по-скоро "напротив", а корена "пук-" е някакво пукане, щракане, пращене, но в преносен смисъл е точно руското "пукать", което не значи баш пукам, ами изпускам газове! Е, това не е известно масово, мисля си, на българите, но аз съм правил етимологични проучвания и мога да цитирам няколко чужди думички, като споменатата руска дума, сръбското "пуцам" в същия смисъл (и в нашия и в руския), после старо-гръцкото perdeo като същото нещо, и така нататък — понеже думата е звукоподражателна — до санскрита, където тази активност (защото това е активност, нали?) се наричала 'прдь' (и в единични кавички аз обикновено слагам произношението на думата). Тоест, на мене хич не ми дреме (за да не използувам пак този корен) за другите партии (I don't give a damn, по английски), тази моя партия ще бъде най-уникалната от всички уникални партии, тъй да се каже unucum uniquorum на (моя) латински.
Обаче аз не съм такъв човек, че да измислям парадоксални идеи само заради кудоша, майтапи може да има, но идеите трябва да ся здрави и полезни. Следователно аз започвам не с отричането на експлоатацията а с нейното приемане, само че я правя по-апетитна, по-лесно "храносмилателна" за експлоатираните маси. После аз добавям някои комунистически идеи, можете да сте сигурни, но които са такива, че самите комунисти (ако някъде са останали още, да речем, в Китай) не биха ги приели (защото те отричат експлоатацията, както знаете). После аз слагам всичко това в обкръжението на съвременните компютри или бизнес машини, с възможности да наблюдават практически всичко. После стигам до един нов начин за пенсиониране от много ранна възраст, да речем, след 12! После измислям специална категория социални продукти, които трябва да е възможно някак да се дотират от държавата, защото само да се завишават цените чрез данъци и акцизи не е правилен начин на действие за бедните страни. И аз правя груби пресмятания на тези неща. И освен това аз, независимо от това, че съм атеист, привличам различни религии за потвърждаване правотата на моите предложения. И също се грижа еднакво добре, както за богатите, така и за бедните, аз не настоявам на това, че бедните хора трябва да изчезнат от лицето на Земята, но все пак има разлика между беден човек сега и по времето на фараоните, аз просто се грижа за експлоатацията, защото не всеки може да се само-експлоатира (като мен, например). И така нататък.
И после, превъртайки тази идея няколко нощи в главата си, аз стигнах до извода, че тя, действително, е много интересна, даже не търпяща отлагане в тези дни на несвършваща икономическа криза в световен мащаб. Това може да даде възможност да се оживи икономиката, да се намери смисъл в живота на много хора, поне в продължение на няколко поколения. И предвид на немалкия обем на статиите аз реших да ги разбия на три части, Манифест, Програма, и Кодекс на тази уникална партия, призвана да стане ... гробокопач на всички партии, в името на по-добър живот и щастлива експлоатация на хората, защитавайки правото на всеки да бъде експлоатиран! Таке че, хайде да започвам.
1. Експлоатация
Историята на всички общества, от първобитно-общинното и до съвременния (и разлагащ се) капитализъм, е история на борба за намиране на най-добрия начин за експлоатация на масите! Това би трябвало да е очевидно, защото обществото е възникнало с появата на първите професии, тези на войника и проститутката, и това са дейности, които всеки може да изпълнява, но за предпочитане е да има хора специализирани в изпълнението им, професионалисти. Специално тренирани хора означава да бъдат в състояние да дават повече в количествен смисъл, но така също и в качествен, защото те са принудени да правят това и се конкурират, следователно те са експлоатирани, обърнете внимание на това. Дайте да не се гнусим да наричаме нещата с истинските им имена, защото думата експлоатация идва от френския и има латински корени означаващи нещо в изобилие, множество неща, вали дъжд, и т.н. (лат. мн. число, plural, анг. plenty-в-изобилие, фр. pluie-вали-дъжд, а има и слав. корени — да речем, плодя се — и даже санскр. думи), следователно тя трябва да се преведе като изваждане на всичко, на душата на човека. Да, но това не е против желанията на самото експлоатирано човешко (или животинско) същество!
За да се убедим в това нека хвърлим поглед на Древния Египет, по време на робството под властта на фараоните. Това е добър пример, защото това не е капиталистическата експлоатация, където никой не те гони с камшик, а реална и жестока експлоатация, обаче Вие какво мислите: искали ли са масите дълбоко в сърцата си да бъдат експлоатирани? Сега, хората винаги от нещо са недоволни, и те са направо влюбени в думата свобода (аз имам предвид фр. liberte-свобода и нем. Liebe-любов, защото тук корена е един и същ), но, откровено казано, къде биха се дянали освободените роби в Древния Египет, а? Ами наоколо е пълно с лъвове и отровни змии, наоколо е пустиня, и фараона ги храни, действително, разрешава им да правят секс колкото си искат (защото това е възпроизводство на роби, разбира се), така че това, което един умен роб би могъл да пожелае в онези времена, е било да има добър надзирател или началник или фараон (и да не свърши живота си под някой от тези големи камъни за пирамидите). Таке че всеки, дълбоко (или може би не чак толкова дълбоко) в сърцето си, иска да бъде експлоатиран, но по такъв начин, че това да му е от полза, т.е. да получава повече пари, да го ценят високо, такива неща.
И, ако се замислите за това, живота по принцип е една масова и всестранна взаимна експлоатация! Защото мъжа експлоатира своята жена и обратното, и иска, наистина, да бъде добре експлоатиран в секса, родителите експлоатират своите деца и обратното, хората експлоатират домашните животни и също обратното (животните са доволни да служат на хората, не се съмнявайте в това, те не искат особено да бъдат изядени от нас, но да ги експлоатират — ами защо не, след като ги хранят?). Понякога тази взаимна експлоатация се нарича симбиоза, и в този смисъл капитализма е съвременната симбиоза на капиталисти и наемни работници. Другият начин това е ... само-експлоатацията, защото без експлоатация обществото е немислимо, но далеч не всички хора са от категорията на така наричаните работохолици (workaholics), обикновените, да речем 90 % от хората, се нуждаят от някой друг, който да ги кара да изстискат максимума от себе си! Това е така, защото така е по-лесно за нас, това е неизбежно. Таке че, пак, въпросът е в намирането на желаната форма на експлоатация.
Но времената се менят, производителните сили се развиват (както казваха комунистите, но Вие може да изразите това с други думи, ако искате), и тогава идва време, когато производителните сили, скоростта с която всичко се произвежда, условията на работа, и други подобни, започват да не съответстват добре на начина на експлоатация и хората започват да се оплакват, и формата на експлоатация трябва да се смени, и тогава идва новия социален ред, това е положението. На този преходен момент е нужно да се обръща голямо внимание, защото не само че самия преход е по-лош от всяко от състоянията на двете стъпала, но той трябва да бъде и добре синхронизиран във времето, той не трябва да стане нито по-рано, нито по-късно! Че той не трябва да стане по-късно е ясно, защото тогава възникват революционни ситуации, но прехода не трябва да става и по-рано, защото ако нещо съществува дълго време, то неговата необходимост е очевидна, без него може да възникне ситуация на отсъствие на сила или принуда, а на моите стари години аз стигнах до заключението, че да се остави една голяма група от хора (или животни) без принуждение, без силна необходимост да се бори за нещо важно, може да има опасни последици. Както експлоатацията е необходима и оказва даже оздравителен ефект върху експлоатирания човек, така и принудата да се действа в дадена желана насока, да ни мобилизира за някаква обща дейност, е основно изискване. Може да вземете за пример отмяната на крепостничеството, а ние сме в горе-долу подобна ситуация днес, в края на умиращия капитализъм, за което аз ще разсъждавам в следващата точка.
2. Пари
Съществуването на парите е необходимо поне защото те ни дават някакъв общ еквивалент за измерване на всичко (даже ако "всичко" е доста задължаваща дума). Аз мога и тук да намеря някое етимологично доказателство, и това е паралела между френския parite-паритет (на парите) и турската para, която е известна и у нас като пара. Така че, ОК, нека парите да останат, но ... . Но, ха, ха, от гледна точка на диалектиката единствената еволюция, която тук може да настъпи, това е да се стигне до отхвърляне на парите, когато самите пари ще отрекат себе си! Защото то твърде често така и става — да Ви напомня тук за ... християнската фраза, че нашия Христос "смертию смерть попрал" — и в днешно време все повече и повече хора, поне в добре развитите страни, започват да презират парите (аз съм чувал, поне в някои филми, фразата, че това са само пари). И, действително, ние, болшинството от хората в света, работим за това, за да мислим после за какво само да си похарчим парите, и това при положение, че в същото време мнозина от нас нямат достатъчно пари за удовлетворение на насъщните им потребности (като мен, който, както говорих, съм заслужил пенсия от 3 ... автобусни билетчета дневно, за всички разходи). Което ни води до очевидното заключение, че в доста скоро време, в този век или максимум в следващия, ние ще останем без стимули в живота, и или обществото само ще се разпадне (което е най-лошия вариант, аз не вярвам в него особено), или ние ще намерим някакъв по-добър начин за осъществяване на експлоатацията, която е нужна за да поддържа обществото сплотено.
Така че това, което е нужно да се направи тук, е в две различни посоки, от една страна минималните доходи трябва да се повишат (защото е смехотворно да цитирам тази моя българска пенсия, и трябва да Ви напомня, че има хора, които живеят и по-зле от това, аз самия живях по-зле някъде към 10 години), а другата посока това е да се измисли някаква по-социална, по-насочена към групата а не към единичния човек, форма на собственост (където аз изказах някои мисли в неотдавнашния ми Коммунионизъм). Така че аз ще дискутирам тук основно предложението за едно стандартно повишение на минималния доход по най-очевиден начин — чрез един вид пенсии или парични помощи, изплащани на всеки ежемесечно, а после удържани от неговите доходи, ако има доходи! Тази идея, разбира се, е гениална (както и всичко, което аз предлагам, нали?) и аз ще я обясня по-подробно в следващата точка, но тук искам да подчертая само това, че ние трябва да започнем да прокламираме, по всички възможни начини, че да се работи за пари е ... унизително, разбира се, това е против твърденията на всяка една религия — Вие сами си изберете която искате —, че всичко е суета, че човек трябва да удовлетворява своите потребности, но не и да живее в (мръсен — filthy по английски) разкош. Горе-долу подобна гледна точка върху нещата съществува и се прилага при заплащането на труда на научните работници (което ми е известно, защото съм бил известно време научен сътрудник), таке че това, което аз предлагам, не е утопия, не, аз просто искам да извися обикновените хора до нивото на аристокрацията (с използване или не на кавички).
3. Парични помощи за всеки
Както казах, идеята а проста: трябва да съществува някаква банкова институция, да я наречем Allowance Bank (AB — това е достатъчно хубаво име, но ако искате може да се измисли нещо национално, да речем, Банка за Помощи), където всеки, млад или стар, обаче като начало само хора по-стари от паспортна възраст, трябва да има сметка под неговия (или нейния) Единен Граждански Номер (ЕГН), или наричан в разни страни още личен осигурителен номер, или индивидуален номер на данъкоплатеца, или PIN-код, или малко по-различно, чрез която сметка ще се изпращат всички пари, които той (или тя) получава. Тогава в началото на всеки месец той получава, като един вид аванс, установената за дадения момент Минимална Помощ (МП), и каквото той получи по-късно през месеца се добавя, но при всяка получена сума се прави опит да се извади получената вече парична помощ, ако това може да се направи, така че в края на месеца ще е ясно дали този човек получава нещо от държавата или не. Разбира се, че е нужно да се отчитат и предишните периоди, поне за текущата година, и да се усредняват (защото може да има и сезонни работници, или болнични, или нещо подобно), и всички останали социални плащания ще бъдат прехващани от тази банка и възстановявани на държавата, и даже понякога, ако това се окаже нужно за някои хора, помощта може да се изплаща на седмична база, нещо в този род. И разбира се, че работодателите ще бъдат задължени да превеждат всички плащания през тези банкови акаунти.
Очевидно е, че за съвременните компютърни системи изпълнението на всички тези необходими операции няма да представлява никакъв проблем, и то този начин доходите на всеки ще бъдат лесно достъпни за държавата от гледна точка на данъчното облагане, което ще бъде полезно за държавата. Но това ще бъде полезно и за хората, защото когато държавата плаща нещо на всички, то тя ще търси начини да възстанови тези похарчени пари, които иначе може да се забавят (по различни причини), тъй че това ще бъде и една защитна "шапка" над всички плащания на хората, такива като пенсии, болнични, стипендии, и прочее. Тоест това ще бъде панацея за всички, при условие, че тези пари може да бъдат намерени, нали така? Но пък и защо да не се намерят, след като трябва? От една страна, защото по-голямата част от тези пари вече се изплаща от някакви институции (например, пенсиите). От друга страна, защото ще бъде известно предварително какви пари ще трябват, така че всичко ще бъде предварително планирано, начините за намиране на парите трябва да бъдат намерени преди това. От трета страна, защото съществуването на хора, които трябва да получават такива помощи без каквито и да било причини за това (т.е. те просто нямат доходи, но не са болни, не се учат, и други подобни) трябва да бъде изключително събитие, и в една добре организирана страна (с изключение на такива варварски като България, положително) такива хора не трябва да съществуват, някой трябва да се грижи за такива личности, просто защото те са живи хора, без значение дали са мързеливи, или наркомани, или имбецили, или каквито и да са. И от още една страна, защото това, действително, не са много пари, аз ще Ви покажа сега това: изплащаните заплати в средна по големина фирма (това, разбира се, зависи от вида фирма, но нали все някакво средно значение трябва да съществува) възлиза обикновено на около 10 % от всичките нейни разходи (по-голямата част това са амортизационни отчисления за помещения и оборудване, за суровини за производството, за транспорт на стоките, и други подобни), и ако хората, които се намират в затруднени обстоятелства съставляват други 10 % (а те не трябва да са повече от това, даже в България аз не мисля, че те превъзхождат 20-тина процента), то това значи (ако обърнете процентите в десетични дроби) всичко на всичко 1 (един) процент от разходите на държавата за дадения период!
ОК, тогава остава само да кажа колко голяма трябва да бъде тази МП, и аз предлагам нещо близко до акъла, а именно 1/3 от Минималната Работна Заплата (МРЗ) в общия случай, за много бедни страни (като България или Бангладеш) тя може да бъде понижена до 1/4 МРЗ, но никога по-ниско от това, с тенденция да може тази помощ да достигне до 1/2 МРЗ! Съвсем очевидно е, че такива страни и случаи и хора, които живеят с пенсия равна приблизително на 3 автобусни билетчета (като моя милост) на ден (или имат и още по-ниски доходи, 0-еви доходи) трябва да изчезнат, те трябва да получават нещо, това е морален дълг на всяка страна и Правителство, сега и во веки веков, както казах. Идеята, разбира се, е в това, тези мерки да включват всички хора още от детската градина (включително) и до гроба (изключително), което може да бъде перефразирано като: да живеем като в рая, да имаме това, от което всеки се нуждае, нещо, което комунистите утвърждаваха, и успяха, горе-долу, да направят. Но обърнете внимание, че изразявайки всичко в МРЗ, не в действителни пари, прави нужните мерки приложими за всички страни и за всички времена, това е универсален подход.
А, и защо аз избрах тъкмо 1/3 от МРЗ? От личен опит, но така също и изхождайки от някои универсални отношения, това е три пъти по-малко от минимума и такива големи скокове не трябва да има, позволява се обикновено (по мое мнение, а аз мисля, че също и по мнението на всеки мислещ човек) да се намалява или увеличава нещо — каквото и да е то — приблизително 2 пъти, 2 пъти и малко, но не и повече! А съществува още и аргумента, че средната заплата обикновено (така беше у нас, така трябва да бъде, и на Запад е пак така) е приблизително 2.5 (по-скоро между 2 и 2.5) пъти повече от МРЗ, но ако стигне нивото на тройката (както беше у нас някъде в самия край на миналия век) тогава нещо не е както трябва, следователно се приема, че е нормално минимума да бъде приблизително 2.5 пъти по малък от средното, и аз разширих (всъщност екстраполирах) това правило за минималната помощ, която трябва да е 3 пъти по ниска от МРЗ.
Последният момент тук е да опровергая някои читатели, които биха искали да кажат, че това ще доведе до ситуация при която нацията ще се състои основно от неработещи хора, които ще бъдат носени на гърбовете на някои съзнателни работници. Това никога няма да стане по простата причина, че 1/3 е точно 7 пъти по-малко от 2.33 = 7/3, т.е. такъв доход ще бъде 7 пъти по-малък от средния, и имайки предвид, че всеки се стреми да има нещо повече от средното (положително), то това ще означава 10 (десет) пъти по-малко, отколкото е очаквано от него! Така че нима Вие мислите, че хората ще започнат масово да искат да получават 10 пъти по-малко, отколкото може да очакват, а? И ако Вие мислите така, то значи просто сте откачили, аз няма да се съобразявам с такива хора.
4. Социални цени
Това е също много важен и естествен момент, цените трябва да кореспондират с възможностите на хората, защото ако това не е така, то тогава възникват революционни ситуации, а никой не иска в днешно време (или когато и да било) да се сблъсква с революции. Безспорно е, че би било значително по-лесно това да се направи в условията на тоталитаризма, както то и беше направено, но нещо може да се направи и в условията на пазарна икономика, и се прави в страни, които могат да си позволят приемането на такива мерки. Аз имам предвид, че може да се извършва някакво възстановяване на парите, или някои стоки може да се продават по занижени цени на някои хора, такива неща. Обаче това е адхокрация (adhocracy), т.е. нещо направено специално за дадената цел, не подчинено на общото правило, а тона не е правилен метод на работа, и аз стигнах до правилния метод преди няколко години под моя обичаен псевдоним, което аз ще разясня тук в общи черти (и по-детайлно в Програмата на партията). Идеята е в това, че лесно може да се вземе нещо от някого чрез добавяне не данъци, но по-трудно може да се стигне до намаляване на цените, и в такива случаи трябва да съществува някаква банкова институция, да речем Социална Банка (СБ), после някаква класификация на стоките, които трябва да се наблюдават и чиито цени е нужно да се понижат, да речем Социални Продукти (СП) или стоки, после трябва да се използуват някакви банкови карти, където (т.е. в акаунтите) се въвеждат разходи за тези СП, прави се сравнение с личните доходи изразени в МРЗ, и на базата на това се изчислява каква част от продукта трябва да бъде възстановена обратно на човека. Дайте най-напред да оставим настрана въпроса откъде ще се вземат парите за това възстановяване, защото е ясно, че те трябва да дойдат от някакви данъци на населението (а аз нямам намерение да върша работата на Министерството на Финансите), и да изясним останалите неща.
Значи СП могат да бъдат на първо място и преимуществено, всички видове комунални разходи като: парно отопление, електричество, транспорт (прословутите билетчета), но може би и още някои видове (най-евтините) хляб или захар или олио (това зависи), после всички вноски за обучение, здравеопазване, такива неща. Като брой те не трябва да са много, навярно десетина неща, и първоначално 4-5 неща, но банковите карти и тази банка, и някакво Социално Министерство трябва да съществуват, и то трябва да започне с наблюдения (мониторинг) на социалния статус на всеки гражданин, и това трябва да се провежда през цялото време (не само от една партия, а после да се откажат като дойде следващата), това означава нова социална политика, господа! Обаче ако веднъж пътя се прекара, то после ще бъде по-лесно. И с това мое предложение за възстановяване на разходите, независимо от това, че то е по-сложно да се изпълнява отколкото в тоталитарните времена, всичко е в известна степен даже по-добре планирано (че как може аз да планирам нещо лошо?), защото по този начин се дава тъкмо на нуждаещия се човек, не както при случая с еднакво понижени цени за всеки (да речем, на млякото).
Както и да е, трябва да съществуват социални цени за социалните стоки, те не трябва да се предлагат съгласно пазарните механизми, тъй като това означава, твърде често, дискриминация, може би даже и апартейд на дадена категория хора, това е повече от очевидно. Когато някой трябва да плаща за образованието си това е дискриминация, същото важи и за здравеопазването, това е връщане назад към капитализма отпреди един век, и у нас в България тъкмо това и стана, с нейния никога не свършващ преход към демокрация. И обърнете внимание, че в добре организираните страни, където такива мерки се прилагат (да речем, има програми за лечение на наркоманите, или за интеграция на някои категории хора, или за осигуряване на стипендии, и т.н.) то хората там се сблъскват със същите проблеми, аз не предлагам нещо съвсем ново, аз само искам всички тези мерки да бъдат интегрирани в управлението на страната.
Но е възможен и друг подход в случая, може да се събира някакъв комунален данък от всички работещи хора и тези пари после да се използуват за снижаване на цените на някои комунални стоки или услуги от първа необходимост (като централното парно). Тук ние трябва да стигнем до някаква сплав на комунизъм и капитализъм, това е неизбежно, това са неща, които трябва да се направят, иначе те рефлектират в обществото. И още един момент, данъците трябва да се събират в съответствие с доходите в семейството или групата от съвместно живеещи хора, не от всеки работещ човек отделно, а това не се прави никъде, доколкото аз знам, и няма никакво извинение за неправенето на това, защото тук ние нямаме работа с голям брой фирми и с пазарни механизми и с връщане на пари, не, това си е чисто събиране на парите! Това, което имам предвид е, че съществува разлика, и то голяма, дали човек живее сам или има и зависими лица (основно деца), така че ако една самотна майка с едно дете получава 2 МРЗ, и ако бащата не е известен, то тогава нейния доход трябва първо да се раздели на 2 и да ù се удържи ... всъщност нищо! Всяко дете трябва да е добавено към единия от родителите (което е по-добрия подход, но като че ли той не е особено приемлив морално, или иначе трябва да се раздели на 2 половинки и зависимите лица да се добавят към всеки от родителите. Само това е правилния път за социализиране на обществото. И това не е чак толкова трудно да бъде направено в наши дни, защото се пазят данни за всички възможни наследници, така също и за доходите на всеки човек; те може да са на различни места, но могат някак да бъдат обединени, и само тогава можем да говорим за действително социални цени за социалните продукти.
5. Бъдеще
Бъдещето е интересно от гледна точка на това, че то може да бъде предсказано, което е съвсем естествено. Аз няма да се разпростирам върху научните аспекти на бъдещето, защото днес новите открития започнаха да се появяват твърде бързо, за да може те да бъдат предвидени, но момента, който мен ме смущава, това е голямата скорост с която нашите знания растат и нещата се променят, защото тази скорост не може да продължи да расте с такива темпове, нещо трябва да я забави, ние не можем да се ориентираме толкова бързо. Има основания да ми вярвате в това, защото по отношение на това, че науката не прави хората по-щастливи, всички религии са единодушни, това е лош симптом, и аз може да съм атеист но съм длъжен да се вслушвам в това, което провъзгласява сечението (както казват математиците) на всички религии, обаче аз имам на ум и други, диалектически съображения. Това което имам предвид е просто, но аз не съм го срещал никъде в литературата (навярно защото то е много елементарно), и то е следното: съществуват само два начина да продължим да се движим в една и съща посока — което тук означава да ускоряваме техническия прогрес и да подобряваме нашия живот — и това е, или по синусоида, или по експонента, или, разбира се, чрез някаква комбинация от тези два процеса (като при осцилацията на махалото). Което означава, с прости думи, че ние трябва да се върнем назад към някакво състояние (на първичен или какъвто и да е) хаос — това е синусоидата или цикъла —, или да започнем да се движим по-бавно — което прави експонентата, тя е безкрайно гладка крива. Аз не мога да кажа какво ще забави скоростта на развитието (ако изобщо го забави), но ако ние не стигнем до това, то нас ни чакат катаклизми, като Първата и Втората Световни войни.
Така че тези проблеми съществуват, но мен ме интересува тук само какво ще се случи в социалната сфера. Това ще бъде, от една страна, намаление или игнориране на силата на парите, намиране на други стимули за работа и живот, може би нещо като комунистическите морални ценности, съвместно с парите, и от друга страна засилване на само-експлоатацията като най-висшата възможна форма на експлоатация; ние трябва да сме готови и за двете от тези насоки и да вземем съответните мерки. Аз тук нищо не измислям, защото е срамно в обществото на всеобщо изобилие да продължаваме да работим за пари, които, в крайна сметка, и не са ни нужни, ние само се чудим за какво по-бързо да ги похарчим. И Вие виждате, че когато ние не водим световни войни, само някои локални, тогава се появяват отрицателни банкови проценти, което, с две думи, означава че хората имат пари, като правило, но те нито се чувстват достатъчно спокойни, за да ги похарчат, нито знаят за какво точно да ги похарчат, защото на тях в действителност нищо и не им трябва! Това е някакъв дяволски кръг (circulo vicioso по итал.), и ние нямаме готово решение, не, ние даже още повече влошаваме ситуацията, защото се опитваме да измислим нови желания, които трябва да се удовлетворяват, и, съответно, нова работа за хората, не както е било през всички исторически времена, да търсим хора за дадена работа, която трябва да се свърши. Тук е нужна някаква нова идея, за да оживи икономиката, и единствения изход от затрудненията това е някак да увеличим човешката (не на различни автомати и роботи) работа, но ние не искаме да правим това, защото то е икономически неефективно. Докато хората искат да работят, да направят нещо, да видят резултатите от своята дейност, от това не можем да избягаме.
Така че Вие виждате, че аз съм прав да се безпокоя за тези проблеми и да измислям някакви нечувани партии, защото ние сме като че ли сащисани и не знаем какво да правим, ние, от една страна, сме щастливи, че имаме толкова много неща, но, от друга страна, и не сме много щастливи. Затова аз предлагам мерки за повдигане на долната граница на известно малцинство от хора — което, всъщност, води към по-високо изравняване на гражданите, горе-долу както при комунизма, но това е същото, което и капиталистите искат, защото това означава също разширение на средната класа —, но от друга страна аз предлагам (не само тук, също и в моя неотдавнашен Комунионизъм) някои пътища за повишаване на групирането на хората, което трябва да доведе до по-осигурен живот — което от своя страна трябва да доведе до използване на наличните пари, до излизане от кризата, даже до предотвратяване на кризите. Защото кризите възникват когато е произведено повече от необходимото, но това което ни трябва не е производство, важното е щастието. Така че ние трябва да се стараем да повишим пътищата за лично развитие и усъвършенстване, защото това е което доставя удоволствие на хората.
Както и да го въртим и сучим, производство управлявано от парите е лошо и неморално, то трябва да бъде управлявано от някаква разумна оценка на потребностите; така също да се питат хората директно какво искат — а пазара прави точно това, той предлага това или онова, за да види, кое е по-атрактивно, както също и демокрацията — в много случаи е поне непедагогично, но твърде често е просто залъгваща маневра, хората са като малките деца (когато са в големи групи), това разстройва реалните нужди на хората. Освен това пазара е един вид хаос, той може да служи за регулатор, но не за дълго време и трябва да се търсят по-добри пътища за регулиране. И така нататък, обаче аз ще покопая в тази насока в Програмата на партията.
6. Заключение
Който е стигнал дотук трябва да е видял, че това е една действително нова и свежа по дух партия, която трябва да бъде еднакво добра за всеки, и за богатите и за бедните, за всички страни, и за всички времена. Защо? Ами защото аз говоря просто за вечната мечта на човечеството, за построяването на рая на Земята, по простата причина, че сега ние вече можем да го направим, ние имеме всички средства, за да направим това, и сме длъжни да го направим, защото ..., ами, защото иначе ние пак ще направим това, но с цената на големи социални безредици и жертви, това е положението! Ние просто не можем да се откажем от нашите лоши и демодирани идеи и навици, и продължаваме по старому да правим неща, които не са ни нужни. Докато ако няма действително бедни хора, ако може да се помогне тъкмо на нужния човек, ако ние намерим по-добри начини за използуване на парите основно за измерване на благата, но не и като средство за насочване на производството и отношенията между хората, ние ще дадем на последните повече свобода да правят това, което те самите искат (за да се отличат с нещо от другите, да направят нещо добро за другите). Както вече отбелязах, крайната цел на парите е да отрекат себе си, да накарат хората да ги презират, защото те, действително, не съществуват в природата (сред животните), те са чисто човешка измислица, и ние не трябва да живеем в изцяло нереален свят, ние трябва да се опитаме, най-малкото, да търсим реални ценности, чувства, удоволствия, а не, тъй да се каже, да миришем нарисувана роза. Светът на парите е един вид виртуална действителност, това трябва да се приеме за истина, и да не стигаме до крайности с някои идеи.
Аз предлагам, тъй да се каже, нов социален ред, тип на комунален капитализъм, или капиталистически комунизъм, но работата е там, че това не е утопия, това е доста лесно реализуемо нещо, или най-малкото моите идеи си струва да се изпробват, те имат безкрайно по-ниска социална цена от социалните безредици, и нерешените проблеми се връщат отново и отново при нас.
Така че това беше горе-долу 1/3 от материала, остава още Програмата, където ще се обсъждат основно икономически и управленчески въпроси, и Кодекса, където ще бъде обърнато внимание на подобрението на ръководителите. Защото моята партия НАПУК застава срещу всички лоши навици в пост-индустриалното общество. Ако Вие сте стигнали до тук, то прочетете също и останалите части.
06. 2018, София, България
Сконвертировано и опубликовано на http://SamoLit.com/
Сконвертировано и опубликовано на https://SamoLit.com/