КОМУНИОНИЗЪМ
(Трактат За Нов Вид Комуни)
От Иванчо Йотата, известен още като Очнави Ататой, Иван Бугаров, Йотабаш Гяурджи, Нострадамус Буладамус, и под други клонинг имена
[ Забележка: Аз много бих искал да напиша този материал на италиански, защото те са вярващи, католици, и не отричат комунизма, а моята идея е смесица от комунизъм и комуниум-причастие и тъй нататък, но, за съжаление, моят италиански, даже с помощта на компютърните преводачи, не е толкова добър в момента, за да пиша нещо на него. Може би след 2-3 години, ако живея толкова дълго. ]
Резюме: Това е статия за една от моите много идеи за подобряване на обществото, по-точно за създаване на доброволно избираеми семейства, по простата причина, че семействата слязоха от историческата сцена, но те са нужни, ние сме социални животни, някакъв вид комуни винаги ни е нужен. Така че аз започвам най-напред с мотивацията на този процес, и какво ще се случи ако ние не реализираме тази идея. После я разяснявам в общи линии, после минавам към други, по-високи нива на комунизация, после към измененията в нашия социален живот, които ще настъпят с въвеждането на тази идея като странични ефекти, и после към някои дискусии (тук сам със себе си) за нуждата от религиите и как те трябва да изглеждат в ерата на космическите полети и клетъчните телефони. Но ако вие сте убеден антикомунист, то по-добре излизайте от тази статия.
[ The idea for illustration is in placing of one picture in a frame under the title and the author, which has to be square and probably 450 x 450 pixels (because I use usually 525 x 725 for the cover and then multiply by 3, when necessary). The picture is as follows: simple ink-drawing in one colour (light green or blue) and in thick strokes (nothing specially detailed, just a sketch), where is drawn a round table with one soup tureen in the center of it and cups with cutlery (say 5 pieces) around it. This is all, and the same picture is used for the variants in all languages. ]
0. Въведение
Съществуват някои необходими процеси във всеки исторически момент, които, ако не възникнат гладко, с помощта на централизирани мерки, то ... пак възникват, само че с големи кръвопролития и социални вълнения. Аз нищо не изсмуквам от пръстите си, подобни моменти са съществували в миналите времена, когато социалния ред се е променял, когато са възниквали или не религии, когато се е въвеждала демокрацията, или при отказване от крепостния строй или робството, или при съвременната комунизация на социалния живот, или при възникването на еманципацията, и така нататък. Те далеч не винаги са протичали мирно, или поради разумни аргументи, но са протичали, и в много случаи не се е вземало правилно решение (както с еманципацията, водеща до бързото изчезване на семействата), така че задълбочено обмисляне е необходимо, а тъй като аз нямам други ангажименти на стари години, освен да мисля за глупавите хора, то аз често прави предложения; те не се приемат от масите, но социалните процеси са много бавни, а аз нямам свои "Пизистрати"-тирани за да ме поддържат. Но работата е в това, че ако аз не ги изкажа, то някой друг ще ги изкаже, и защо аз трябва да губя палмата на първенството, а? Така че нека аз си кажа приказката и ви оставя вас да ме игнорирате или отхвърлите после.
Значи, аз съм убеден защитник на тезата, че интелигентния човек е длъжен да се противопоставя, доколкото това е в неговите възможности, на общоприетите истини и вярвания, или да ги поставя под въпрос, защото масите имат склонност да се прилепват към единия от противоположните полюси а истината не е на полюсите, тя е някъде по средата, и по-способният е длъжен да се опитва да прави това, тъй като ако народните (и глупави) маси се заемат с това те никога не избират мирното решение, те обичат екшъните и трилърите. И, както вече виждате, аз обичам дългите обяснения, но това е понеже аз обикновено не мисля като масите и ако не изясня добре мислите си, то те просто няма да ме разберат. (Да ви дам като пример това, че аз твърдя, че морал трябва да се проповядва, само че не изхождайки от морални принципи, а от гледна точна на разума, че морала е разумен, не е морален, и когато аз правя това под моя обичаен псевдоним, то хората просто не искат да възприемат този подход.) Аз казвам това още в началото, с оглед на това, че ако някой от моите читатели не обича дълги пояснения, той е по-добре да излиза веднага от този материал, тъй като се боя, че той ще излезе дълъг.
Така че след по задълбочена мотивация на необходимостта да направим това, което аз предлагам, тоест да образуваме нов вид семейства или комуни или патрони и тъй нататък, аз ще покажа как, съвсем не трудно, може да се създадат някакви нетърговски организации, които ще могат да заменят отсъстващите (патриархални) семейства, някъде на възраст след 12 години. Това ще бъде посрещнато със желание от младите деца, така както и то възрастните хора, които искат да оставят нещо след себе си (аз знам това от лични подбуди), защото човек обикновено не е много доволен от своите деца (понеже те рядко вървят в неговите стъпки, те предпочитат да следват своите собствени стремления). Тези комуни аз ще наричам (тук) Фили (Phylas) или Комфили, където основния елемент е да се предаде това, което човек има, на потомството, както е в съответствие със законите за член на даден род, т.е. това е създаването на ново родство, във филите. Човек може лесно да влезе в тях, но да излезе ще бъде по-трудно, защото не се предполага, че той ще ги напуска, това ще стане по естествен начин след смъртта му.
После тук ще бъде обяснено, че трябва да съществува някаква йерархия на филите, и ако най-нисшата е от порядъка на 5-10 души, точно както едно голямо семейство от преди един-два века, то после трябва да съществуват някакви фили на градско ниво, после на областно, после в рамките на държавата (или Общността). Тези семейства ще бъдат още и професионални подразделения, нещо като гилдии, и те могат и трябва да имат над себе си някакви "шапки" или "холдинги", но, все още, като нетърговски организации. От друга страна филите, особено на висшите нива, ще бъдат и един вид ... осигурителни организации, те ще предлагат някои услуги по-евтино на своите членове, но изисквайки в замяна на това някакви месечни вноски от хората, или ще приличат още на някои клубове! Обаче, обърнете внимание, че те са все пак социални или комунистически или комунални организации, и ако някой няма в момента доходи то той или тя могат да продължават да се ползуват от услугите им както и преди това.
Така също трябва и да се изчисляват за всеки член неговите прослужени години в дадена фила, това трябва да е най-важната характеристика, аналогично на това както е при пенсионирането, ами да, моето предложение има много общи черти с редица съществуващи неща, аз нищо не свалям от небето, аз предлагам утопии, но те са реалистични! Може да има някакъв неголям коефициент за дължината на този стаж, но средно той трябва да е около 1 година за 1 година, и вноските трябва да се около 10 % от личните доходи. После трябва да има установени правила за образуването на тези компании, за приемането на нови членове, и за излизането от дадена фила. Тоест, трябва да бъдат намерени начини за обръщане на пари в стаж и обратното, и аз мисля, че най-простото това е да се обръщат пари в години членство (стаж) когато човек влиза в дадена фила, и евентуално в обратната посока когато той излиза от нея, ако въобще излиза.
После ще се появят много нови елементи в социалния живот на хората когато тези организации започнат да съществуват, като например хората ще купуват коли и домове не непременно за себе си а за филите, те няма да изхвърлят на боклука хубави прибори, ще ги използуват по-добре. Самите домове ще трябва да станат малко по-различни, подобни в известна степен на ... общежития или комунални квартири, с отделни лични стаи и кабинети, но с едно помещение (или само 2-3) за хранене, пране, и тъй нататък. Това ще учи хората да живеят по-колективно, да мислят не само за себе си а и за другите хора наоколо. В известна степен това ще противоречи на съвременния модел на лично владеене на всичко, но аз мисля, че това противоречие е необходимо, да се живее (или най-малкото да се мисли) за другите ще — а и трябва да — оказва своето благоприятно въздействие на цялото общество (защото днес ние живеем в някои аспекти по-разединено даже от животните). И ако се замислите над въпроса, защо се пропагандира това егоистично използване на всичко в толкова широк мащаб, то вие сте длъжни да стигнете до извода, че това е с оглед на по-добрата ... експлоатация, разбира се! Аз лично не настоявам на това, че експлоатацията е нещо вредно, аз мисля, че тя е неизбежна в обществото, обаче в необходимите размери, не пресилено. И тъй нататък, и всичко това трябва да се свърже с религията, с някакво ново вероизповедание — не на молитви и свещи, а на даване и размисли за хармонията на живота на земята, за духа на нещата, както хората са мислили от дълбока древност.
1. Каква е необходимостта от тази промяна?
Дайте да започнем тук с твърдението, че правилно е това, което се е утвърдило с времето, и ако трябва да се правят промени, то колкото по-мащабни са те, толкова по-рядко те трябва да се провеждат. Това не е моя идея, това е древен източен поглед към света, че ако нещо съществува, то значи то е правилно. А семейства са съществували от хилядолетия, те не са били точно семейства в древните времена, да речем при пещерния човек, или при животните, това са били племена (което значи, че сексуалните отношения са били от типа 1 : n, или n : m), но те са съществували; после идват хората живеещи в едно населено място и говорещи на един диалект, после народите, после империите, и цялото човечество. Аз бих искал да вмъкна тук и една хубава италианска думичка — те всичките италиански думи звучат много приятно, те са наивни хора, направо като децата (както, примерно, казват bibbia вместо библия), но те имат хубавата дума — paese, която е дала piece-парчето, paesage-пейзажа, и тъй нататък (стария източен pazar /bazaar, например), която има съвсем размито значение на почти всяко парче земя, село, град, някаква област, район, страна, или общество. И всичките тези междинни варианти на племето-семейство сега са почти изчезнали, действително!
Горе-долу преди половин столетие, или даже от преди голямата суматоха, ако мога да нарека по този начин Първата и Втората Световни Войни, семействата започнаха да изчезват, и сега в една бедна страна като България (не в САЩ или Германия и т.н.) повече от половината новородени деца (а по-точно 55 %) са извънбрачните (които се наричаха, и аз мисля, че още се наричат така, копелета). Но вече ги няма и малките paesi, има само големи градове (евентуално селища с изчезваща структура), и това е вече почти от един век. А сега изчезват даже и страните, сега има само големи Блокове, като страните от НАТО, Северна Америка, руското ОНД, арабските страни, и от самия край на миналия век вече и Обединена Европа, и човек може свободно да се движи в рамките на тези практически неограничени Общности. Така че като че ли останаха само две нива: самия индивид, и после целия човешки род! Нима вие мислите, че това е правилно? Защото аз не мисля така.
Виждате ли, някъде под моя истински псевдоним аз съм правил класификация на познанствата делейки ги основно на 3 класа: 1-ия това са близките роднини, с които човек е емоционално обвързан, и те са от порядъка на 10-тина (или между 5 и максимум 50), после идва 2-ия клас с брой на членовете центрирани около 100 (в логаритмичен смисъл), с които хора човек се съревновава, прави кариера, познава ги малко или много, но не е свързан емоционално с тях, и в 3-ия клас са около 1,000 души, където са всички поп- и футболни- и прочее звезди и политици. Тези класове продължават да съществуват, но те не са запълнени правилно, особено на най-ниското ниво, което се е държало главно на приложението на сила (вие разбирате, старите патриархални семейства, главата на племето, такива неща), което е било необходимо поради опасността от измиране и проблемите с намиране на храната и стряхата. Обаче сега не е така, в общия случай, в тези групи няма достатъчно дисциплина и това е лошо за обществото като цяло. Това беше когато аз си казах: а какво ще стане ако разрешим на хората сами да си избират групата, вместо да участвуват в нея по принуда да се направи това доброволно (както основния демократичен принцип — да се разреши на хората да си избират ръководителите и те започват, малко или много, да ги слушат). Така че и тук аз само комбинирам известни методи при изменени условия (това е което и правят гениите, нали, защото под слънцето няма нищо ново).
И аз не съм много във възторг от семейните връзки, защото — вие сами чувствате това — те не са правилно базирани, интелекта, или каквито и да било качества, не се предават действително по наследство, има много мутации, много случайности; цвета на очите, все още, може да се предаде, или структурата на тялото, но не и характеристики на духа или интелекта (което е причината защо, иначе добре планираната, кастова система е била изоставена още преди новата ера, макар и не съвсем, аристократическата система е съществувала до преди около век). Но не е само това, в семействата често лошите отношения са по-силни, поради принудителните отношения, а и поради близостта на редица характеристики, и — ако вие не сте се замисляли за това, то аз съм премислил добре нещата — колкото някой пò прилича на някой друг, толкова той /тя пò иска да се отличава, няма значение дали с добро или с лошо, важното е да се отличава. Тъкмо тази близост прави точното повторение на характера в поколенията невъзможно, защото всичко на този свят е в детайлите, в точното съотношение на компонентите. И това, което аз предлагам, е още свобода, хора, защо трябва да се лишаваме от тази възможност — да избираме, тъй да се каже, своите собствени родители, не в биологичен смисъл, но в емоционален, в характеристиките, в сходството?
А аз бих добавил и още едно психологическо съображение, което не се признава много, но то си съществува — това е факта, че ние обичаме повече предимно малките деца, до към 12-те, когато те са безпомощни и зависими от нас и ни слушат, но когато започнат да показват своя действителен характер и ние виждаме, че те са възприели от нас всичко лошо (или, по-скоро, от другия родител), а не това, с което ние се гордеем, то ние започваме да не се грижим особено за тях. Но, както казах в началото, децата искат да имат възрастни покровители и учители, а и възрастните хора искат да защищават и учат някого, но ако това желание е взаимно. Казано направо, да имаш потомство или родители по принуда а не такива, каквито ние бихме искали да имаме, това е като ако са ни избрали предварително брачния партньор, а не този, който ние бихме искали да имаме; в старите времена тази система е работела добре, но днес тя вече не е на мога! Ясен ли съм достатъчно?
И само няколко думи за това, какво ще се случи ако това мое предложение не бъде някак прието от хората. Е, както аз намекнах в началото, недоволството на хората ще продължава да расте, децата няма да уважават родителите си, и обратното (и най-често старите няма да харесват младите, отколкото обратното, поради подсъзнателното чувство, че младите могат някога, по-късно, да станат възрастни и да се окажат в подобна ситуация, в каквото са сега старите, но старите са подсъзнателно убедени, че те съвсем никога няма да станат вече млади — обърнете на това внимание, защото и тук се шири неправилно мнение по въпроса). Така че всичко е както обикновено се случва с хората, те не са лоши, те просто не знаят как да станат по-добри (и не слушат някои помъдрели хора, защото не са убедени, че трябва да слушат такива мъдреци — като мен, разбира се).
2. Как да се организират тези комфили?
Тук аз не мога да съм съвсем точен, защото не съм адвокат, но, в крайна сметка, яз мисля, че, a priori, такива хора на цялото земно кълбо трябва да са колкото .... в самата България, около 7 млн., което значи приблизително 1 от 1,000. Най-простият начин е да се създаде специален закон за такива случаи, да речем, Правен Кодекс на Комфилите, който да третира такива неща. Но работата е в това тази организация да е нетърговска, където акциите да се разпределят между всички пълноправни членове на филата, да речем, в началото на всяка календарна година, в отношение на техния фила-стаж, евентуално с използване на някакъв коефициент за типа членове (като: джуниър, пълноправен член, почетен член, нещо от този род). И когато един член почине неговите /нейните акции се делят вече на по-малка сума от години стаж. Това може да бъде някак обяснено в някакъв контракт, но това трябва да е излишно и трябва да съществуват някакви подразбираеми значения и правила. Отделянето на личната собственост на даден човек от фила-собствеността вече е извършено поради факта, че последната легално не е собственост на човека, това е собственост на фила-институцията; трябва да е разрешено преобразуване на едната собственост в другата, но те са различни.
Друг е въпросът как ще се разпореждат със собствеността на филата. За тази цел трябва да има някакви авторизирани членове на филата, но те няма да имат правото да продават самата фила дори и частично. Само че такава ситуация не трябва да е нова за адвокатите, аз съм чел някъде, че нещо подобно е съществувало и се е прилагало в някои случаи със собствеността на някои аристократични семейства, т.е. съществува деление на действително личната собственост от тази на графството или княжеството, която само е дадена в дадени ръце с цел, да се оперира с нея и да се предаде по-нататък. Но тези данни ще трябва да се актуализират всяка година, защото във филата може да се включват нови членове, или да се изключват стари. Така също трябва да има някакъв начин за оценка на собствеността, но това са традиционни проблеми, те се решават по някакъв начин. Това, за което аз мислих — но в чернови вариант, аз не съм адвокат, както вече казах —, това е обръщането на парите в години стаж, ще има ли там някакъв "пазар" за прослужени години, продажба и покупка на нещо, с цел да се спечели контролен пакет акции, възможности за спекулации, такива неща. И аз стигнах до заключението (временно) да се позволява само еднократно обръщане на пари в години служба, когато филата се създава, или, съответно, когато в нея влиза нов член; и в обратната посока само когато някой иска да излезе от филата, и то не при много изгодни за този член условия. Това е нужно, тъй като това са специални проблеми, те може и трябва да предизвикат нужда от адвокат, и защо (т.е. аз не искам това да се случва) трябва обикновените хора да се хвърлят в ръцете на адвокатите?
При създаване на филата парите и/или собствеността (в паричен еквивалент) на основателите се сумират и се приемат, примерно (по подразбиране), за 100 години, и, следователно, всеки от тях получава някакъв брой години стаж, в съотношение с неговите /нейните инвестирани пари. Идеята е в това, общия брой години стаж да бъде към 50, но 100 е по-подходящо число (особено ако основателите са от 2-ма до 4-5 души). Този подход трябва да се прилага и когато влиза нов член, само че тогава се взема общата сума от паричния еквивалента на собствеността (в съответствие с някаква актуална за дадената година оценка), тя се събира с парите или собствеността на новия член, и всичко се дели на същото число (тук това е 100), и по този начин се изчислява броя години стаж за новия член, но за старите членове всичко си остава по старому! (Примерно, нека общата собственост е 75,000 ПЕ, т.е. парични единици, и новия член дава още 5,000, което прави общо 80,000, и 5,000 / 80,000 = 0.0625, следователно той ще получи 6.25 години стаж в тази фила. Първият от основателите може да е имал 40 години стаж, но те ще си останат толкова, независимо от това, че при ново пресмятане сега нещата ще изглеждат малко по-другояче, но така е по-просто, и, в крайна сметка, това не е собственост, която ще преминава от ръка в ръка през 2-3 години. Ако при основаването е било използувано числото 50, то същото трябва да се използува и сега, но това са детайли.)
По този начин, както виждате, нещата изглеждат доста подобни на трудовата книжка, и всяка фила трябва да поддържа свои фила-книжки за своите членове, данните от които трябва да се изпращат в някаква институция — в националната Фила Централа, или пък в Съда, щом това е нетърговска организация. Естествено с течение на годините ще настъпват някои изменения в баланса на тези фили, но работата е там, че това не е съществено, това е само допълнителна осигуровка за хората, тези пари като че ли са дадени в пенсионните фондове, един дава а някой друг използува, то е така с общите неща. Но то така и трябва да бъде, друг начин няма, иначе отиваме към любимия — за експлоататорите, обърнете внимание на това! — модел на лична собственост на всичко, и събиране на убийствени такси от адвокатите и за държавата; а няма никакви основания да предполагаме, че държавата трябва да получава възнаграждение когато някой умира, не е ли така?
Може да има няколко вида членове, но обикновено такива: джуниъри (които не плащат нищо, защото са млади и още нямат доходи, човека учи някъде), половин членове (ако някой иска, това трябва да е разрешено, даже и с някакъв друг коефициент, но в рамките от 0 до 1.5 като изключение), пълноправни членове (обичайния случай), и почетни членове (да речем, след 70, или след пенсионната възраст, имайки пълни права но не плащайки нищо). И обикновените вноски трябва да бъдат, по премълчаване, 10 % от заплатата, съответно 5 % за половинките членове. Но всяка фила може да има свои леко изменени коефициенти ако човек работи на някакъв отговорен пост в тази организация, да речем, в управлението, финансирането, обучението, или както там е решено, но те не трябва да превъзхождат 1.2, предполагам, и ако той действително работи в нея (примерно, може да има обща столова във филата, или градинар, или чистачка, и т.н., то такива хора трябва просто да получават заплата, и да си плащат вноските във филата, ако те са нейни членове, защото това последното може и да е задължително изискване). А, и джуниърите нищо не плащат, но техните години във филата трябва някак-си да се отчитат, така че аз предлагам те да се броят наполовина (ако това са деца, да речем, до 20 години). И ако някой е бил пълноправен член, но по различни причини в момента не получава никаква заплата, той трябва също да се счита временно за джуниър член и да не бъде лишен от привилегиите на членството (само продължителността на неговия стаж във филата ще нараства два пъти по-бавно отколкото в нормалния случай).
Сега няколко думи за образуването на тези организации. Аз считам, че това трябва да започне с някакво жилище, някакъв апартамент, защото семейство без домашно огнище, така да се каже, не е действително семейство, поне в наши дни. Но може да има също и някаква лека кола, мотоциклет, ако искате, 2-3 велосипеда, може да е парче земя някъде, някаква вила, каквото ще да е. Хората които живеят на територията на филата трябва да плащат нещо за това право, но по снижени цени, или даже нищо да не плащат, ако така бъде решено на общо събрание на фирмата, така че стигаме до начина на гласуване. Тук аз също не предлагам нищо неочаквано: ако във филата всичко се сравнява според годините на стажа в нея на членовете, то тогава всеки член има съответно тегло на гласа, и тези претеглени години се събират, и, примерно, ако е ясно, че някои 3-ма или 4-ма души правят към 70 % от всичките гласове, то те могат да гласуват сами всеки път и само да информират останалите за приетото решение.
Обърнете, обаче, внимание, на това, че когато в семейството има не само двама възрастни души, да не говорим за един, то тогава, разбира се, че може да се вземе по-правилно решение отколкото в противния случай, може да се приложи някакъв демократичен начин на гласуване, докато при двама души с еднакви тегла на гласовете в половината от случаите не може да се вземе (бинарно или двоично) решение, само когато гласовете са да & да, или не & не, то тогава всичко е ясно, но тогава просто е все едно ще се провежда ли гласуване или не. В миналите времена е имало хора с решаващи гласове, или с право на вето, но в днешните, и вече повсеместно изчезващи, семейства от един баща и една майка, управлението на семейството е станало много трудно, и това е още една от причините за изчезване на семействата. По този начин филите не само ще застанат на мястото на семействата, но те ще бъдат и по-добри семейства, по-добри даже от предложената от Платон държавна форма на семействата, т.е. родителите само правят децата и после ги дават на държавата, за да може тя да ги възпита и отгледа.
И по отношение на влизането в дадена комфила — това се предполага, че ще се случва в младежките тинейдърски години, но не само тогава. Може да има хора, които влизат в дадена фила на възраст, да кажем, 40 години, плащайки или не някакви пари за да си "купят" малко допълнителен стаж. И това е за най-ниското ниво фили, от около 5-10 души, но може да има и големи, където не се предполага, че човек ще живее в тях, но той може да има някакви допълнителни привилегии когато плаща едни вноски от 10 %. И някой може да е член и на повече от една фила, като изключение. Или човек може само да остави в завещанието си нещо на дадена фила, това също не е лош избор. Цялата работа е в това да има някакъв алтернативен начин, в допълнение към естествените семейства, не да се гледа на това като на изключително явление, защото някой не обича родителите си, или обратното. Още една възможност за избор винаги е добре да имаме, без това ние живеем във, така да се каже, тоталитарни семейства, защото единствения начин да се създаде семейство това е да се (по-) роди някое дете, или да се осинови някой, а сега аз разрешавам на децата сами да избират родителите си, аз заслужавам Нобелова награда, предполагам. Аз измислих семейства без задължителен секс, аз направих още една крачка нагоре към всемогъщия Бог, в неспирния процес на нарастване на нашите морални качества, без съмнение. Но нека да преминем към следващата точка.
3. Как да създадем йерархия от фили?
Тук моите идеи са малко сурови, и филите от висши нива, може би не трябва да бъдат нетърговски организации, но те са необходими, иначе няма да имаме монолитна система, нещо няма да ни стига. Те са нужни като осигурителни организации от висше ниво, те трябва да стоят над първичните комфили, да им бъдат един вид шапка, така че аз ще използувам работното название Капфили. Човек може да стане член на такава фила, но това не е заместител на семейството, това е по-скоро обединяваща осигурителна инстанция, както държавата трябва да се счита за най-висше ниво в този смисъл, защото аз казах, че месечните вноски от 10 % обикновено са подобни на осигурителните вноски. Все едно, по-голямата част от тяхното финансиране трябва да става с дребни вноски от страна на комфилите, да речем от 1-2 процента, не повече (но от много фили). Така че човек може да реши да стане даже половин член ако това ще му позволи след, може би, 5 години да използува някои занижени цени — ако ще да е за билети за градски транспорт, ако ще да е за някои поп групи или за симфонични концерти, или в някои библиотеки, на футболни мачове, в почивни домове, където и да е. В допълнение към това платените там суми ще бъдат вече автоматично обърнати в години стаж, така че ще е възможно във всеки момент, да кажем след 50, човек да си избере някоя комфила и да влезе в нея със своите прослужени (в смисъл на филите) години стаж. Или в обратна посока, човек може да е вече 10 години член на дадена фила, но после той може да не иска да живее повече там, или сменя града, или нещо друго, и той обръща членството си от конкретна фила в такава, разположена на едно или две нива по-горе, и после прави още някаква промяна, но годините са равни точно на години, така че тук всичко е по-просто.
Образуваната по този начин йерархия от фили ще създава, в известен смисъл, държава в държавата, това ще дублира работническото осигуряване, но какво от това, има разлики, филите са по-социални или комунални институции, по-лични, бих казал, защото на другите ще бъде известно кой умира и оставя нещо за тях, това не е като в пенсионното осигуряване, където никой не знае колко неизползвано е останало от дадено лице, или обратното, там хората са анонимни, докато тук имаме един вид ново семейство, не базирано на секса, а на близките отношения. И, като перспектива, ако създадената по този начин система се окаже по-добра от пенсионното осигуряване, то тогава филите може да погълнат пенсионната система, аз имам предвид, че членството във филите може да вземе да се счита също и като членство в пенсионния фонд, това може да не е допълнителна удръжка за лицето, а само по-добре насочена такава. Все пак аз мисля, че даже едни допълнителни 10 % вноски в тези фили от нисше ниво няма да се окажат голямо натоварване за хората по две причини, първо, защото когато човек работи той получава нормално почти два пъти повече пари, отколкото му трябват — при условие, че води разумен живот и не хвърля парите си на вятъра, купувайки неща, които скоро ще отнесе на боклука —, и второ, защото съвместното използуване на продуктите, устройствата, приборите, а и на храната, ако щете, винаги излиза по-евтино (вие знаете, че двама души могат да живеят с 1.5 заплати така добре и даже по-добре отколкото отделно с 2 отделни заплати — само жилищната площ за 2-ма души струва в нормалния случай толкова, а и по-малко, отколкото 1.5 пъти цената на едностайно жилище).
Както казах, това е алтернатива, предполага се, че филите ще се формират на професионален принцип, но това не е задължително, така както човек може специално да избере фила не от неговата професия — да речем, за разнообразие. Или по-интелигентен човек може да поиска да живее във фила на обикновени работници, или обратното — защото навсякъде има нужда от хора от всякакъв вид (вие навярно знаете, че в големите градове, в столиците, там има не по-малко, пропорционално, общи работници, даже обратното, повече, столиците в никакъв случай не са интелектуални центрове, те са просто столици, докато големите умове обикновено живеят в отделни неголеми градове или в селски местности). И комунизацията също е необходима в днешно време, защото трябва някак-си да се противопоставим на индивидуализма, който е добър за бизнеса, но не е достатъчно добър за хората, тъй като аз съм убеден, че те искат не толкова да се хвалят с новите си лъскави неща, колкото искат да бъдат ценени от другите хора (аз съм убеден в това, защото и домашните животни искат това, при условие, че ги хранят добре, те търсят компания). Но аз ще говоря за това повече в следващата точка.
4. Как да живеем по-социално?
Сега, аз чувствам, че почвам да се повтарям, но въпросите са важни за всички нас. Както казах, умният човек трябва да се опита да тласне хората в противната посока на тази, в която те искат да се движат, защото те са склонни твърде често да действат като стадо животни (обикновено овце). Егоистичният начин на живот може да е бил необходимост в примитивните общества, или сред животните, с оглед на това да се подобри селекцията, но след около стотина милиони убити и сериозно ранени само в първата половина на миналия век — и точно в името на по-добра селекция на една или друга нация, обърнете внимание (защото икономическите причини съществуват, аз не ги отричам, но ние просто сме искали, и все още искаме, да се бием) — аз мисля, че отдавна е време да кажем: стига селекциониране на нации и индивиди, хайде да живеем мирно известно време (да речем, 2-3 хилядолетия)! А то и не е съвсем така, ние сме живели не по-разединени в първобитното общество, отколкото в днешно време, защото сме били принудени да се обединяваме, но сега, когато това не е необходимо да го правим, ние си мислим, че трябва да живеем практически индивидуално във всичко, докато въпросът не е в това да не образуваме комуни, а да образуваме нужните, доброволно избираемите комуни! Ние просто сме длъжни винаги, повтарям, винаги, да се опитваме да водим по-социален живот, ако не по други причини, то поне защото така е по-интересно — при условие, разбира се, че не сме принудени драстично да променяме натурата си. И ние сме длъжни да правим това винаги по простата причина, че нашия егоизъм е неизбежен (независимо от това, че той е мотивиран), но ние, както винаги, губим чувството за мярка и отиваме в другия противоположен край.
Което означава, че ние просто сме длъжни да се опитаме да живеем в някакви групи, банди, кибуци (както казват евреите), не всеки сам за себе си, ние не сме в джунглата, ние сме в обществото. Примерно, ние можем, безспорно, да се обединим и да си купим една кола, да речем на 2-ма, 3-ма, до 5-ма души, ние можем да направим това, но просто не искаме да го правим. Би била добра статистика да се знае във всеки момент, или поне усреднено, колко души седят в една лека кола, или по-скоро до какъв процент те се натоварват; ние не знаем това, но аз предполагам, че в градовете това е примерно до 1/3, може би даже до 1/4, само между градовете натоварваме колите с по-голям брой хора, но и тук, предполагам, не повече отколкото до половината. Докато ситуацията с колите може и да не стои точно така както със ... асансьорите, но аз мисля, че тя не е много по-различно — имам предвид, че асансьора работи най-добре, най-икономично, когато той е натоварен наполовина, и даже малко над това (тъй като там има противотежест, която балансира теглото на лифта, така че когато той е празен това трябва да означава, че тогава натоварването на двигателя е най-голямо). Или още може да имаме една перална машина на 2-3 семейства, на един етаж от високите домове, или иначе пак толкова машини долу в мазето, както това се прави в студентските общежития. И много, много, други подобни примери — вземете една обикновена чашка кафе, където ние сме свикнали да плащаме на улицата нормално около 7 пъти повече (от 5 до 10 пъти, в по-широки граници). Но ако живеем в комфили ние ще имаме такава възможност.
Говорейки в по-широк смисъл, аз мисля, че ние сме длъжни да започнем да се връщаме към различни комунални форми на използуване на каквото и да е, както е било по-рано, в по-гладните години. Към използване на градски транспорт, примерно, а не на лични леки коли, на комунални жилища (както е било в бившите комунистически страни, в Русия, а и другаде, след Първата Световна Война, защото не е имало достатъчно жилищна площ), на общи оранжерии (да речем, на покривите), или парчета земя (някъде между блоковете в градовете), даже на общи кафеварки, ако щете. Аз не виждам нищо лошо в това ако в един вход, нека това да са 5 етажа с по 4 двустайни жилища, вместо това имаме: на първия етаж нещо като детска градина, или стаи за деца, после на 2-ия — стаи за 2-3 семейства, после на 3-ия и 4-ия — по половин дузина малки стаи с неголеми работни помещения и санитарни възли, и на 5-ия — някакво място за готвене, неголям ресторант за частно използуване, няколко стаи за гледане на телевизия, нещо подобно; и даже в мазето — перални машини, билярдна, 2-3 работилници, такива неща. Да, ама ние нямаме такива неща, ние просто не искаме това, ние искаме да сме отделни от другите и да правим там каквото ни се ще, даже да имаме втори жилища и да не живеем в тях, да режем, 11 месеца от 12.
Докато аз лично генерирах някъде преди 25 години идеята за 2- и 4- семейни жилища, имайки пред вид отделни, от 2 до 3 етажа, къщи в предградията, със всичко необходимо за живеене. Аз имах пред вид формата на нашите стари български, но не само, къщи, с неголям двор и ограден от каменна ограда, само че тук трябва да има в мазата гараж за 2-3 леки коли, няколко работилници, перално помещение, локално или централно парно, и т.н. (даже неголяма стая за гъбарник, ако искате), после на първия етаж — 2 неголеми апартамента (ако е за 2 семейства), и на втория — нещо като стаи за гости, кабинети, тавански стаи, и после покрив. Но номера беше в това, всичко това да се разположи по периферията, а в средата трябва да има неголяма вътрешна градина на нивото на първия етаж (примерно 5 x 5, за 2-семейните къщи, и малко по-голяма за 4-семейните), но все пак достатъчна за да се разположи там портокалово дръвче, или басейн със златни рибки, и да може да се гледат разни подправки, и в допълнение към това покрива трябва да е прозрачен в средата, и да може да се отваря през лятото или да се затваря когато е студено. И около тази къща трябва да се вият 2 асмички, или в средата, някъде на нивото на 2-ия етаж, като на тераса, да могат да растат ягоди, да, приятно местенце за живеене в него, само че за едно семейство не си струва да се строи. Ако размерите за дву-семейния вариант са само 10 x 10 и в средата е изрязана квадратна площадка с размери 5 x 5 за градинката, там все още остават 75 кв.м., и на 2-ия същото, което дава по 75 кв.м. за всяко семейство, което е съвсем достатъчно. За 4-семейния вариант размери от 10 x 20 или 15 x 15 са също много подходящи, и трети или мансарден етаж също може да има. Само че аз имам идеи, не пари за реализацията им, и освен това хората просто няма да искат да живеят в такива домове, ако не е отделно.
Но, както казах, ние трябва да се учим да живеем в колектив, ако сами по себе си не искаме това. Ние по-лесно ще се съгласим да си поделим една мацка на двама мъже, или обратното, но няма да се съгласим да имаме една кола на две семейства. Ние се страхуваме, че ще се лъжем един друг, което ние ще правим, аз съм почти убеден в това, но тъкмо защото ще се опитваме да се лъжем взаимно то и трябва да създаваме колективи, така че всичко е въпрос на навик. Ние, в бившите комунистически страни, не възприехме такова общо поведение, макар че нас ни учиха да го възприемем, ала навярно лошо са ни учили. Може би в религиозна страна това да би било другояче, но българите не ходят на църква; обаче аз се страхувам, че ситуацията няма да се различава особено много и в болшинството от другите страни, защото днес ние всички станахме по-големи неверници от когато и да било — в следствие на нашите наивни представи за Бога, и знаейки много добре, че, поне около нашата планета, трудно ще се скрие някое божествено същество. Обаче това е глупаво, господа, аз съм убеден атеист, и знам много добре че съществуването на Бога не може нито да бъде доказано, нито опровергано! Тогава защо трябва хората, които могат да бъдат елементарно лъгани за каквото и да било — да речем, по отношение на всякакви реклами —, да започват да си мислят, че Бог не съществува, след като не сме могли да Го видим досега? Само че аз ще дискутирам това (сам със себе си, в моя обичаен стил) в следващата точка.
5. А как стоят нещата с религията?
Значи аз мисля, че някаква религия е нужна най-малкото за 95 % от хората, само че всичко зависи от това, каква религия. Досега, и в течение на хилядолетия, хората са възприемали религията на своите родители и съседи, и това в твърде ранна възраст, което може би е правилно, то тогава те трябва да имат правото и задължението да обмислят сериозно нещата някога по-късно, след 20 години, и, да речем, всеки 5 или 10 години отново, защото всичко се променя, това е неизбежно. Но това не трябва да се счита като вид предателство от хората наоколо, а като нормално право на всеки, което не е лесна работа. И още, аз подчертавам това, атеизма трябва да бъде възприет също като вярване, което е най-трудната част на заданието, и аз не мога да разбера защо! Дайте аз да покопая малко по-надълбоко тук.
Това за предателството и задължението е странна работа, защото ние като че ли всички се съгласяваме, че човешките същества имат свободна воля, нещо което се поддържа от всяка религия, но се страхуваме да разрешим това право на всички, предпочитаме да го твърдим само на думи. Горе-долу по подобен начин ние отричаме правото на всеки да извърши самоубийство, което за мен е явно лицемерие, но в Древна Гърция това се е приемало като нещо подразбиращо се от само себе си, така че ние сме влошили морала си в днешно време! И аз не мисля, че преувеличавам, защото с толерантността към другите нещата стоят по подобен начин, в миналите времена, около 6-и век, когато е възникнало мюсюлманството в тъй наречения Левант, където сега живеят турците и арабите, се казва че било пълно с всякакви различни религии, и това не било пречка за мирното съжителство на хората. Но после, основно под влияние на християнството, независимо от това, че и исляма също е взел да прилага тази тактика, ситуацията се е изменила радикално. Сега римският Папа може да говори навярно на 50 езика, Laudetur Jesus Christus, обаче той слави само Христос, той не казва, примерно, че и Аллах също трябва да се прославя. Тоест ние може да разрешаване съществуването на нещо различно, но не приемаме, че това различно може също да бъде правилно, не, в никакъв случай, и това е недостатъчна толерантност, ако питате мене.
Сега за атеизма. Самата дума е също старо-гръцка и означава, че съществуването на Бога не може да бъде доказано (е, специално доказването се има предвид при агностицизма, но тази разлика не е принципиална в момента), така че всеки може да вярва в каквото си иска, това е основно право на всеки, следователно всеки има също правото и да не вярва в Бога, или по-скоро да вярва в Не-Бога, в несъществуването на Бога! В малко шеговит вид тази мисъл може да бъде изказана така: ако съществуването на Бога би могло да бъде доказано, то значи Бог няма! Схванахте ли идеята? Е, това е всъщност афористично, но идеята е в това, че ако ние успеем да докажем такова нещо, то значи някъде сме направили някаква грешка, понеже това е невъзможно по дефиниция. И имайте предвид още и това, че едно нещо е да докажеш съществуването на нещо, а съвсем друго е да докажеш че нещо не съществува (в този случай в България си имаме лафа: иди доказвай, че не си камила). Ако някой бог съществува, то той би могъл да се покаже на някого, би могъл навярно (бидейки бог) да намери начин да докаже, че той съществува, обаче ако той не съществува, то как (дявол да го вземе, както обикновено се казва) би могъл той, или някой друг, да докаже, че той не съществува? В този случай би трябвало да се търси във цялата Вселена и във всички възможни времена, и то едновременно (защото хитрягата-бог спокойно би могъл да си сменя местото на обитаване), можете ли да си представите нещо такова? Което аз обяснявам затова, за да покажа, че атеистите, обикновено наричани неверници — което не е много коректно —, са в същност по-големи вярващи от обикновените вярващи, защото те вярват в нещо, което принципиално не може да бъде никога доказано — и аз предполагам, че вие няма да възразявате, че това, което може да бъде доказано, то и се доказва, хората вярват именно в такива неща, които не могат да бъдат доказани, което е стара латинска поговорка.
Така че, в крайна сметка, атеистите, такива като мен, са също вярващи, и техния Не-Бог е също толкова добър, колкото Аллах, или Кришна, или Христос, или който и да било друг. И в такъв случай децата трябва още в началното училище да се приучават да толерират всичките възможни богове, и да им се даде възможност да си изберат своя религиозна принадлежност, а така също и правото по-късно да изменят своя избор, ако чувстват необходимост от това. Защото религията е хубава заради своя морал, а морала на всяка религия, включая и атеистите, е практически еднакъв: не прави на другите това, което не искаш да ти правят на теб, или обичай свой ближен както самия себе си, или се опитай да се поставиш в пъпа на сътворението, или винаги се бой, че може да бъдеш наказан за своето неправилно поведение, и така нататък. Аз няма да се разпростирам повече на тази тема тук, но комуните са насочени именно към това, да ни учат как да правим това, а свободно избираемите комуни са най-добрите комуни, от моя гледна точка.
6. Заключение
Е, в заключение аз искам да кажа какво ще се случи ако ние, всичките хора на земята, не направим нещо, за да засилим нашите връзки с другите, започвайки от най-долното ниво на някои подобни на семейства структури, и нагоре чак до цялото човечество, с цел да се върнем към някои морални ценности, които ние губим водейки егоистичен живот, към който нас ни тласка (като правило) безчовечния капитализъм, в преследването на по-голяма печалба и повишена експлоатация. Ами вижте, ако ние не стигнем до големи безредици и разрушения (поне от ранга на Втората Световна Война) — което ние ще се опитаме да направим, положително, вижте само пророческото начало на 3-тото хилядолетие с тези "юнаци" на Бин Ладен —, то тогава ние ще се стараем да намерим нещо подобно, ще търсим религии, които да ни поставят в центъра на мирозданието, да ни учат да живеем за другите, да поставяме цели пред себе си, да ни карат да мислим, не само да повтаряме (недоказуеми) истории от светите книги. (И това, което имам предвид тук говорейки за юнаци е руската дума ладный /лады в смисъл на хубав, която не е само славянска, може да се спомене още и латинския laudanum-тамян, така че това име най-вероятно е псевдоним, или пък той го използува за да привлече последователи.)
И нека ви дам някои пояснения за мисленето и за центъра на мирозданието. Виждате ли, аз отстоявам мнението, че мюсюлманите са много мислещи хора, защото началото мисл- /мысл- /мусл- това е мисълта в славянските езици, и това е звукоподражание на някакво мърморене, така че това трябва да има широко разпространение по света, а пък сричката man- е свързана с човека и неговата ръка и има стари източни корени (аз не искам да изпадам тук в задълбочени обяснения, аз обяснявам практически всичко в една дебела книга, а и на други места, но под обичайния си псевдоним). И не само това, вие знаете, или сигурно сте слушали, че мюсюлманите имат техния пророк Мохамед, който бил отишъл в пустинята за да мисли за светата библия, той не е видял Бога, той е стигнал до Него в своите мисли, горе-долу както и Барух Спиноза, и вие знаете, че те не Го рисуват, това е твърде наивно за тях, те украсяват джамиите си с орнаменти от флората и фауната, те не вярват в иконки. И медитацията също ни учи на нещо, защото центъра е свързан с всичко около него още от времената на санскрита, и в немския има една интересна връзка — очевидна за мен — между Nabel като пъп и Nebel като латинската nebula или нашето славянско небе; т.е. медитацията означава да се опиташ да се поставиш в центъра на нещата. Така, а християнската религия е твърде напарфюмирана, там всичко е пресилено, това не е правдоподобно, това може да е хубаво само за невръстни дечица, и това е причината за все по-нарастващия брой последователи на източните религии в днешно време.
И ако ние се върнем към исляма или будизма, то това ще бъде добре, аз мисля, по-лошия сценарий би бил ако след третата Световна Война ние се върнем към някакъв Апокалипсис, тогава света ще трябва да чака няколко милиона години, докато някаква цивилизация на ... насекомите заеме мястото на човешките същества. Но предложените от мен комфили и капфили могат да изместят тази черна прогноза с няколко столетия.
А, нека добавя в края и една интересна връзка между думите, която е в сферата на идеите и положително е неизвестна на 999 от 1,000 души, а именно тази между космоса и ... козметиката! Защото това не може да бъде иначе, нали така, но защо, с каква идея? И имайте предвид, че ако на Запад косите се наричат другояче (че и на руски те са волосы), то сред славяните те са именно косми (както е на български), и някъде в старите времена е съществувал един Съвет на Старейшините на остров Крит, които се наричали тъкмо Косьмы (на руски). Е как е, схванахте ли идеята? Хъм, от една страна защото косите, особено при жените с хубава прическа, са нещо красиво, както и космоса-вселена, това трябва да е така, ние може да си мислим, че нашия Бог е добър и мил, но и Неговото сътворение също е красиво. Обаче от друга страна и защото — ако хората на Запад, а вече и при нас, на "Изток", в България, не изучават диалектика нито на едно образователно ниво, то в старите времена образованите хора са били длъжни да я изучават — та, защото всичко във вселената е свързано с невидими нишки, като че ли с някакви "косъмчета"! Така е и в обществото, или трябва да е така, и тези невидими връзки са това, на което ни учат в семействата, които днес изчезват, така че има всички шансове ние да развалим това прекрасно сътворение с нашето егоистично поведение. Ами това е всичко, Чао.
05. 2018
Сконвертировано и опубликовано на http://SamoLit.com/
Сконвертировано и опубликовано на https://SamoLit.com/